| НАЧАЛО Как да направим RESET НА CMOS Ето какво трябва да направим, ако ни се скапе BIOS-а, а не знаем и паролата за него. Почти на всички съвpеменни системни платки около батерията има джъмпер за ресет-ване на CMOS-паметта (обикновенно - 4 контакта, ноpмално положение - 2-3, ресет - 1-2 или 3-4; понякога - 3 или 2 контакта). Отпояването и окъсяването на батерията няма смисъл - в общи линии води до съмнителен успех, а окъсяването на батерийката води и до скъсяване на нейния "живот". Ако на платката няма батерия, трябва да потърсим пластмасов модул с надпис "DALLAS" (това е монолитен блок с батерия и CMOS) - прекъсвача "джъмпера" може да е на него. В случай, ако джъмпера за ресет на CMOS-паметта отсъства, то да пробваме да изключим или да измъкнем батерията. При това се ПРЕПОРЪЧВА да се изключи захранващия кабел от компютъра, тъй като заряда на кондензаторите може да запази и успешно да поддържа захранване на CMOS RAM повече от денонощие. Трикове за възстановяване на системния BIOS Системният BIOS (Basic input/output system) е отговорен за комуникацията между периферните устройства на най-ниско ниво. Самият BIOS се съхранява в EPROM чип, разположен върху дънната платка. Вероятно някои от вас вече многократно са извършвали процедурата по обновяване на системния BIOS (BIOS update/flashing). Видеоадаптерите, както много други устройства, също разполагат със свой собствен BIOS, но в този материал ще става дума основно за системния такъв. Процедурата по обновяване на системния BIOS е елементарна и отнема много малко време. Причините да обновите версията на BIOS могат да бъдат различни. Ето няколко примера: Ако желаете да добавите поддръжка за по-нов процесор към дъното си или пък ако искате да получите повече възможности за овърклок, примерно чрез добавяне на допълнителни опции за увеличаване на волтажа, честотата на системната шина със стъпка 1 MНz и т.н. Забележка: Преди да обновите своя BIOS, се уверете, че джъмперът, който го предпазва от случайно презаписване, е в позиция "disabled", защото в противен случай обновяването ще е неуспешно (BIOS Write Protect). Някои дънни платки, дори и оборудваните с качествен чипсет, фабрично предлагат твърде ограничени възможности за овърклок, като тези ограничения идват именно заради версията на системния BIOS. При някои по-качествени дъна самото обновяване, на жаргон "флашване", може да бъде извършено директно, без да се зарежда каквато и да е операционна система, примерно тези на ASUS предлагат т.нар. "EZ Flash utility", достъпно по време на POST теста с клавишната комбинация ALT+F2. В зависимост от модела на дънната ви платка, респ. на системния BIOS, тази клавишна комбинация варира. Принципно е препоръчително обновяването на BIOS да се извършва под "чист" DOS в DOS4GW защитен режим и макар че обновяването е възможно и под Windows 98 чрез командния промпт, това не е желателно, защото рискът нещо да се обърка е много по-голям. Статистиката показва, че при едно от всеки 100 обновявания на системния BIOS възниква проблем. Ако нещо се обърка при "флашването" на вашия BIOS, например има токов удар или пък неправилна версия на BIOS бъде програмирана в EPROM чипа, машината най-често спира да функционира след рестарт. Ако получите съобщения за CRC грешка по време на проверката на контролната сума, веднага възстановете оригиналния BIOS. Всички инструменти за обновяване на BIOS предлагат опция за запазване на оригиналния BIOS в бинарен имидж файл с разширение .ROM или .BIN. За щастие, преди да потърсите професионална помощ, можете да се опитате сами да коригирате проблема. Ще ви предложа няколко техники за възстановяване на системния BIOS. Първите две процедури са стандартни, а последната се препоръчва единствено на опитните потребители и на ентусиастите. AMIBIOS При AMIBIOS е налична "фабрично" вградена процедура за спешни случаи, когато машината отказва да функционира изобщо. В случай че AMIBIOS се повреди, той активира възстановяващата процедура, като за целта се използва т.нар. "boot block" в BIOS. Тази рутина се активира автоматично в ситуациите, когато т.нар. "system block" на системния BIOS е празен или повреден, заради грешка при проверката на интегритета му (CRC), използвана погрешна версия на BIOS за друга дънна платка/чипсет и т.н. Машината сама търси файл, именуван AMIBOOT.ROM, във флопидисковото устройство А:. Всичко, което трябва да направите, за да възстановите повредения BIOS, е да поставите дискета с коректния бинарен BIOS имидж-файл. Естествено, за създаването й ще трябва да ползвате друга машина, но все пак това е по-удобно, отколкото да носите компютъра си за ремонт. Уверете се, че сте изтеглили коректния BIOS файл, примерно някои дънни платки с различен revision номер ползват съвсем различен BIOS, а това е от голямо значение. Имайте предвид, че понякога разликата между моделите на дънните платки е само една буква или цифра. Обикновено на самото дъно има лепенка или надпис, индикиращ точния revision номер. Самата процедура по възстановяването е следната: След като сте изтеглили коректния бинарен BIOS имидж-файл върху дискета и сте го преименували на AMIBOOT.ROM, включвате компютъра и я поставяте във флопито. След това в рамките на минута-две системата ще прочете BIOS изображението от AMIBOOT.ROM файла и ще го съхрани в EPROM чипа, презаписвайки старата информация, съхранена там. Ако всичко е преминало успешно, ще чуете четири кратки звукови сигнала от системния високоговорител. Извадете дискетата, рестартирайте машината с бутона Reset и стискайте палци. Би трябвало компютърът да стартира коректно. В ситуациите, когато машината дори не се опитва да намери файла AMIBOOT.ROM във флопидисковото устройство, можете да предизвикате "форсирано обновяване" на системния BIOS чрез задържане на клавишите CTRL + HOME в продължение на 4 секунди. След това компютърът ще стартира гореописаната процедура за възстановяване чрез AMIBOOT.ROM файла. Award/Phoenix За моделите дънни платки, оборудвани с Award/Phoenix BIOS, също е предвидена подобна процедура, макар че тя е малко по-различна от тази при AMIBIOS. Фактическата разлика се състои в това, че ще трябва да създадете системна DOS дискета, където да запишете необходимия BIOS файл, като за разлика от тези на AMI (.ROM), файловете при AWARD са в .BIN формат. Ако нямате под ръка DOS/Win98 за създаването на boot дискета, можете да ползвате http://www.bootdisk.com/. Освен че трябва да е системна (bootable), върху дискетата трябва да бъдат записани и инструментът за обновяване на AWARD - awdflash.exe и AUTOEXEC.BAT, съдържащ необходимите команди за обновяването. Това се налага, защото AWARD BIOS не се опитва да възстанови автоматично информацията в т.нар. "system block" на EPROM чипа, както е при AMI BIOS. За улеснение ще ви предложа един готов примерен AUTOEXEC.BAT файл. Отворете notepad и въведете следното: @echo off echo Sigyren li si che wsichko e na 6? echo Ako ne natisni CTRL+Break, dokato e wreme... echo (natisni koito i da e buton, za da produjlish s obnowqwaneto na BIOS-a) pause > null awdflash ime_na_fail.BIN pysnfccr След това запазете файла със Save As - All files - AUTOEXEC.BAT върху дискетата. Естествено, заменете името на файла с коректното такова, а параметрите, които съм използвал, имат следното значение: py = program yes (програмирай); sn = save no (не запазвай оригиналния BIOS като файл); f = flash ("флашни"); cc = clear cmos (изчисти cmos паметта) и r = reboot (рестартирай). HOTSWAP Ако поради някаква причина тези методи не ви помогнат да възстановите повредения си BIOS, все още има шанс да си помогнете сами. Kакто може би се досещате, за целта ще се наложи да ползвате още една машина със същия EPROM цокъл, за да извършите т.нар. "HOTSWАP BIOS FLASH" процедура. При по-старите дънни платки са използвани правоъгълни 32-пинови чипове с обем 2 Mbit, а при по-новите "дъна" EPROM чипът е физически по-малък, отново е с 32 пина, но е с двоен обем (4 Mbit) и формата му е по-скоро квадратна. За да сработи тази техника, е важно чипът на дъното ви да е на цокъл, в противен случай разпояването му не е невъзможно, но си е доста е пипкава работа. И така, принципът при този метод е следният: Тъй като машината кешира в RAM паметта системния BIOS при стартирането си, EPROM чипът й може да бъде изваден "в движение", тоест докато компютърът работи, без това да се отрази на стабилността. След като предварително сте подготвили дискета с необходимия Flash-инструмент (awdflashxxx.exe или flashxxx.exe) и коректния BIOS имидж-файл, стартирайте работещия помощен компютър, заредете DOS от флопито и извадете оригиналния EPROM чип от цокъла му. Много е важно да запомните как точно е позициониран той, защото при некоректното му поставяне впоследствие може да изгори. След това внимателно поставете проблемния EPROM BIOS чип от другия (разваления) компютър в цокъла на работещия такъв и стартирайте процедурата с обновяването. Ако всичко премине добре, извадете вече препрограмирания чип от цокъла и върнете оригиналния BIOS чип на мястото му. Ако сте използвали правилнaта версия на системния BIOS, след като поставите препрограмирания чип в дънната платка на първия (проблемния) компютър, би трябвало той да стартира с вече обновeния BIOS. Забележка: Използвайте единствено професионални инструменти за изваждането и поставянето на чиповете, за да си спестите излишни неприятности. Освен това винаги работете с антистатична гривна поради същата причина. Авторът на материала не носи отговорност за повредени дънни платки и компоненти поради некоректно обновен BIOS. Прилагайте тези съвети на собствена отговорност. Нулиране на BIOS (заедно с паролата) в стандартно състояние под DOS Да reset-нете биоса заедно с паролите не е много трудно, но директно от DOS. Тъй като не всички платки са оборудвани със джъмпери за CLEAR CMOS или този джъмпер е недостъпен в момента, има няколко метода за reset на BIOS под DOS, с помощта на командата debug. Зареждаме под DOS (не в DOS-box под Windows!) и трябва да напишем: Метод 1 (Award и AMI BIOS): DEBUG -O 70 17 -O 71 17 Q Метод 2 (Phoenix BIOS): DEBUG -O 70 FF -O 71 17 Q
Опции:
8/10 ns/Normal/Medium/Fast/Turbo (Default: SDRAM 8/10 ns) DRAM Bank Interleave
Опции:
Disabled/2-Way/4-Way (Default: Disabled)
Delay DRAM Read Latch
Опции: Auto/No Delay/0.5 ns/1.0 ns/1.5 ns (Default: Auto)
MD Driving Strengh
Опции: Hi/Lo (Default: Hi) SDRAM Cycle Length (CAS Latency)
Опции:
2/3 (Default: 3)
Параметрите на тази функция управляват периода от време на задържане на сигнала CAS (Column Adress Strobe), в зависимост от бройката периоди на синхронизиращите импулси, който се вмъква между извършваната от DRAM операция "четене" (read command) и момента на получаването на заявка за извършване на тази операция. Колкото по-къс е интервалът, толкова по-бързо се изпълнява операцията."Добрата" памет позволява да се използва опцията "2", но, ако Вие нямата информация за параметрите на модулите памет, монтирана във Вашата система, може да промените опцията по подразбиране "3" на осигуряващата по-бърза работа опция "2" и да наблюдавате работата на системата. Ако започват аномалии (зачастили грешки на програми, системни грешки, "сини екрани"), съпътстващи промяна на параметъра на тази функция, следва да върнете старата стойност. Между другото, при използването на единия и другия параметър "на око" практически е невъзможно да се намери разликата, която се открива основно по резултати от специализирани тестове, но ако човек цели да "изтиска" всичко от компютърната си система, не бива да подминава функциите за настройване на паметта. SDRAM RAS-to-CAS Delay
Опции:
2/3 (Default: 3)
Memory Hole
Опции:
Disabled/15M-16M (Default: Disabled)
PCI Master Pipeline Req
Опции:
Enabled/Disabled (Default: Enabled) P2C/P2C Concurrency Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Тази функция позволява включване/изключване на CPU to PCI и PCI to CPU concurrency Fast R-W Turn Around Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)Още една функция, която според User's Manual на ABIT служи за контролиране на таймингите на DRAM. Нямам идея какво точно подобрява, така че я оставям изключена.
Read Around Write
Опции:
Enabled/Disabled
Съшността на тази функция, при положение, че е включена, се заключава в това, че, например, ако процесорът ще чете данни от оперативната памет, които ги има записани в кеша, то той ще ги прочете от кеша, вместо от оперативната памет, което съществено ще ускори операцията поради по-низката латентност и по-високото бързодействие на кеша. Препоръчвам да използвате опция "Enabled" за повишаване на бързодействието на системата. System BIOS
Cacheable Не случайно стойността по подразбиране на тази функция е "Disabled" - включването и би довело до кеширане на област от системния BIOS в бързия L2 кеш. Тъй като по принцип операционните системи не ползват често информация от BIOS за своята работа, няма никаква необходимост от такова кеширане, което, освен всичко, ще "отхапе" и част от обема на кеша, а няма да доведе до увеличаване на бързодействието. Тази функция е активна при положение, че BIOS е "shadowed".
Video BIOS
Casheable Функцията е подобна по действие на предходната като принцип на действие и резултат, освен това, обикновено ОС работи със съвременните видеокарти въобще "подминавайки" BIOS и управлявайки ги директно чрез драйвер, така че полза от такова кеширане на практика няма.
Video RAM Casheable Още една функция без особен смисъл. Кеширането на видеопаметта в бързата L2 кеш памет наистина намалява времето на достъп до данните. Но, забележете, това най-често не води до по-добра производителност по няколко причини. Например, макар че съвременните видеокарти иматпропусквателнаспособност на паметта от порядъка на 6 GB/сек., L2 кеша - над 20 GB/сек., остава бариерата на ограничението от около 1 GB/сек. на 133 MHz SDRAM и, най-вече, максималнатапропусквателнаспособност от 1.06 GB/сек. на AGP 4x шината. А данните от видеопаметта се копират именно използвайки последната. Така че е безмислено да се резервира място в L2 кеша за видеопаметта.
AGP Aperture size Първо да изясня какво е апертура: това е част от диапазана на адреса на паметта на PCI (PCI memory adress range), резервирана за пространство на адреса на графичната памет. Ако трябва грубо да кажем какво е предназначението на тази функция, то тя определя количеството системна памет (RAM), резервирана за съхранение на текстури.Без да се отвличам с подробности, ще спомена само, че стойността по подразбиране е удачно подбрана и повечето случаи ще е най-добрият избор. Увеличаването на опцията на 128 или 256 надали ще доведе до увеличаване на производителността на видеосистемата, а намаляването на 32 MB и надолу наистина води до намалена производителност при съвременните видеоконтролери. Любимата на всички производители на дънни платки препоръка е да се потърси информация при съответния производител на периферията, което, зная го по собствен опит, е изключително сложна задача, поради причината, че support-а на производителите не обича да дава подробна информация за изделията си.
AGP 2x Mode Опциите на тази функция включват и изключват режима (протокола) AGP 2x. Разбира се, видеокартата трябва да поддържа този стандарт (повече информация за AGP има на http://www.agpforum.org), иначе няма да работи коректно, ако опцията е установена на "Enabled". Стандартът AGP 2x предвижда данните по шината да се предават по двата фронтана сигнала, което удвоявапропусквателната способност на AGP 1x (AGP 1x- 264 MB/сек.) при неизменна честота на AGP-шината от 66 MHz. Помнете, че при overclocking, увеличавайки честотата на системната шина, вие увеличавате и честотата на AGP- и PCI-шината, което може да окаже влияние и на стабилната работа на видеокартата в режим AGP2x. Така че ако сте заети с екстремно ускоряване, можете временно да изключите режима AGP 2x, за да се убедите, че останалата част от системата работи.
AGP 4x Mode Всички съвременни дънни платки и видеокарти поддържат режим AGP 4x (на път е вече AGP 8x!). По подразбиране той е изключен, за да не се получи случаен проблем с видеокартите, не поддържащи AGP 4x. Ако Вие разполагате с видеокарта, поддържаща стандарта AGP 4x, не виждам причини да не се възползвате от по-бързата работа на видеокартата при включването на този режим.
AGP Driving Control Тази функция, поставена по подразбиране в положение "Auto", дава възможност на чипсета автоматично да управлява и настройва режимите на работа на AGP порта. В някои случай, например, при отстраняване на възможните причини за сривове в системата при ускоряването и, може да се мине на "ръчно" управление, като се избере опция "Manual", когато става възможно въвеждането на стойността на AGP Driving Value.
AGP Driving Volume При избор на параметър "Manual" на функцията AGP Driving Control Вие имате възможност да изберете някоя от възможните опции за стойност на функцията, която има значение в диапазона от 00-FF, както се досещате, в шестнадесетичен код. От числената стойност на параметъра (диапазонът шестнадесетични стойностти отговаря на интервал от 0-255 десетични стойности) зависи интензивността на сигнала на AGP шината. Стойността по подразбиране е DA, съответстваща на десетичната стойност 218. При overclocking и нестабилност на системата, дължаща се на некоректната работа на AGP, може да се опитате по-високо значение, например, E0, но имайте предвид, че някои източници съобщават, че е възможно да бъде повредена видеокартата при използването на близките до FF стойности. При всички положения, параметрите на тази функция не влияят на производителността на системата, могат евентуално само да я стабилизират донякъде, така че ги използвайте разумно.
Fast Write Supported Ако разполагате с AGP видеоадаптер, поддържащ тази функция, би било добре да промените опцията по подразбиране на "Supported". За момента не разполагам с информация за тази функция при видеокартите. K7 CLK_CTL Select Тази функция се отнася за процесорите на AMD, и ако се използва с опция по подразбиране (Optimal), позволява на BIOS да оптимизира използването на някои вътрешни параметри на процесора с техните оптимални стойности, в противен случай се използват предварителни настройки. CPU to PCI Write Buffer Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Тази функция управлява работата на буфера за данни, подсигуряващ потока от данни между CPU и PCI. Тъй като процесорът подава данните по-бързо, отколкото по-бавната PCI шина е в състояние да обработи, при директното им подаване би се стигнало до ситуацията, когато процесорът би престоявал без да извършва операции, изчаквайки PCI да обработи изпратените преди това данни. Буферът, който се включва от съответния аргумент на функцията, позволява натрупването на данни в очакване на приключване на предишната транзакция към PCI, освобождавайки процесора от необходимостта да изчаква. PCI Dynamic Bursting Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Тази функция, ако бъде включена, управлява буфера за запис на PCI. При това всяка транзакция се записва в буфера за данни, докато се натрупа достатъчно количество данни за един цял блок, който се предава тогава към PCI. Препоръчва се използването на стойността по подразбиране. PCI Master 0 WS Write Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Тази функция определя интервала от време между записа на дании в PCI. Ако опцията е установена на "Enabled", записът във PCI се извършва без период на задържане,т.е. веднага, щом PCI е готова да поеме данни, а ако е "Disabled", то записът се извършва със задържане от един период. При търсене на възможни причини за нестабилност на системата при овърклокинг можете да изключите временно тази функция, улеснявайки работата на PCI шината, работеща на по-висока честота. PCI Delay Transaction Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Предназначението на тази функция е да координира транзакциите на данни между PCI и ISA шината. Както е известно, шината ISA е доста по-бавна, и ако приемем, че данните трябва да се копират директно от PCI към ISA, това би довело да множество "празни" цикли, докато PCI шината изчаква ISA шината да "усвои" поредната порция данни. При активиране на тази функция данните от PCI шината се акумулират в специален буфер, от който се прехвърлят към ISA шината, през което време PCI шината е заета със следващата задача. Горещо препоръчвам да използвате функцията с аргумент "Enabled". PCI #2 Access #1 Retry Опции: Enabled/Disabled (Default: Enabled)Тази функция е свързана с работата на буфера за запис на данните, обменяни между процесора и PCI шината. Функцията проверява за целостта на данните, записани в буфера на PCI и очакващи изпращане към шината, както и това, дали изпращането им е било успешно и дали са необходими още опити. Използването на тази функция се препоръчва, освен ако нямате множество стари бавни PCI устройства с голяма латентност, генериращи множество цикли за проверка за цялостност на данните, записани върху PCI шината. AGP Master 1 WS Write Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)AGP Master 1 WS Read Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)
|
Основни настройки на BIOS BIOS (Basic Input Output System) е програма, съхраняваща се в енергонезависимата FLASH памет на Вашата дънна платка. Едно от основните и предназначения е да изпълнява ролята на програма за начално зареждане, наред с възможността да съхранява множество настройки, управляващи ресурсите на компютъра, в това число запазване на системните дата и час, информацията за твърдия диск, контролерите, настройките на паметта, данните за процесора, последователността на инициализиране на устройствата и т.н. BIOS оперира с компютъра на "ниско" ниво, започвайки още с включването на копютъра. Тогава се стартира процедурата POST (Power On Self Test), диагностицираща всички налични в системата хардуерни компоненти. POST конфигурира параметрите на хардуерната синхронизация и "детектва" целия наличен при стартирането на системата хардуер. Само при положение, че тестът и детектването е преминало успешно, BIOS -ът предава управлението на програма от по - високо ниво, която е OS (Operating System, Операционна Система, ОС). За да получите достъп до множеството менюта с настройки на BIOS, след стартиране на компютъра обикновено е необходимо да се натисне и задържи клавишът DEL (Delete), след което ще излезе екран с няколко основни раздела на BIOS. Видът на това, което ще видите на екрана, може да се различава в зависимост от производителя (софтуерната компания, написала кода на BIOS), или дори при различните версии на BIOS от един и същи производител. Някои чипсети позволяват повече "тънки" настройки, което съответно влияе и върху съдържанието на менютата. Но основната структура и съдържание е аналогична при всички BIOS, така че винаги потребителят да може да се ориентира и да настрои системата си. Съпътстващата дънната платка документация обикновено описва всички менюта и пунктове на BIOS, но обикновено не дава обяснения кое за какво точно служи и какво може да се постигне с промяна на съответния параметър (опция). РАЗДЕЛ SOFT MENU III (патентована технология на ABIT) Служи за програмна (jumper free, безджъмперна) настройка на параметрите на процесора (ако той позволява това). По-старите платки (а има някои модели и от съвременните) използваха мостчета на дънната платка, чрез които се настройваха множителя на процесора, захранващите напрежения, честотата на шината и др. Съвременните платки често използват софтуерни методи за настройка на тези стойности, ползвайки за тази цел BIOS. CPU operating speed Multiplier Factor (множител) -CPU FSB/PCI Clock (стойност на честотата на шината) Тези два параметъра установяват скоростта (тактовата честота) на процесора, която е производна от честотата на шината и множителя на процесора (напр., при честота на шината от 133 MHz и множител 10 ще получим скорост на процесора 133x10=1333 MHz). Процесорите със "заключен" множител не позволяват промяната на тези настройки, и в този случай BIOS сам определя скоростта на процесора. -CPU FSB Plus (MHz) Позволява да се увеличи честотатана шината с 0 - 28 MHz със стъпка 1MHz за любителите на разгонването (overclocking) -Speed Error Hold Ако стойностите за скоростта на процесора са грешни, системата ще спре. Препоръчва се при смяна на CPU (процесора) BIOS да се reset-не спомощтана съответния jumper (мостче) на дънната платка (обикновено се намира около батерията), и след това да се въвеждат стойностите на параметрите.
CPU Power Supply
Fast CPU Command Decode Опции: (Options): Normal/Fast (Default: Normal) Вие можете да изберете "Fast", ако желаете CPU да декодира адрес 1T по-рано. Стойността "Normal" предполага по-добра стабилност на системата. CPU Drive Strength Опции: 0/1/2/3 (Default: 2). Тази стойност влияе върху скоростта на прехвърляне на данни от северния мост (north bridge) на чипсета към процесора. Ако желаете да "изтискате" максимум бързодействие от процесора Ви, Може да се опитате да промените стойността по подразбиране. Enhance Chip Perfomance Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)Управлява настройките на северния мост, при активиране ги прави по-агресивни (бързи). Force 4-Way Interleave Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled)Позволява активирането на по-бързия режим на работа на DRAM Enable DRAM 4-K Page Mode Опции: Enabled/Disabled (Default: Disabled) Ако паметта Ви е произведена по 64MBit технология, активирането на тази стойност ще ускори системата Ви. DRAM Clock Опции: Host CLK/ HCLK + PCI CLK (Default: Host CLK) Тези стойности позволяват да се зададе честотата, на която да работи оперативната памет. При Host CLK тя в равна на честотата на шината (FSB), а при HCLK +PCI CLK е равна на честотата на шината плюс честотата на PCI - шината. Напр., ако Вашата оперативна памет е 133 MHz, а честотата на шината е 100 MHz, вие трябва да изберете HCLK + PCI CLK, тъй като скоростта на PCI е стандартно 33 MHz, и се получава 100+33=133 MHz Раздел BIOS Features Setup
Virus Warning/ Anti Virus Protection Ако тази функция е включена, BIOS ще Ви информира за всеки един опит на някоя програма (или вирус) да получи достъп до зареждащия сектор на твърдия диск или таблицата на разделите (partition table), областта, където се намира MBR (Master Boot Record). При това имайте предвид, че включването на тази функция не защитава целия твърд диск, а само съответните области от него. Вкючването и би могло да блокира въздействието на вирус, заразяващ само посочените по-горе области, но не и на всеки друг вирус! При включването на тази функция могат да възникнат проблеми с някои програми, изискващи при работата си достъп до MBR. Например, при включена опция, опитът да се инсталира Windows 9x ще завърши със съобщение за грешка. Също така множество диагностични програми използват тази област при тестовете и издават съобщение за грешка. Ако използвате външни контролери за твърдите дискове (SCSI, RAID), които разполагат със собствен BIOS, тази опция не влияе на работата им, тъй като вирусите не се блокират от опцията за защита на системния BIOS и, необезпокоявани, получават достъп до зареждащия сектор. Някои производители интегрират специализирани алгоритми за защита в BIOS -a на дънните платки (Chip Away), осигуряващ още по-високо ниво за защита за твърдите дискове без собствен BIOS, управлявани от системния BIOS. CPU Level 1 Cache Тази функция позволява включването/изключването на L1 кеша на процесора, което може да се окаже полезно при търсене и локализиране, например, на причините на нестабилна работа на процесора при разгон (overclocking). Имайте предвид, че изключването на кеша може да повиши в някои моменти стабилността на работа на процесора, но драстично ще намали производителността му!
CPU Level 2 Cache Управлява включването/изключването на L2 кеша (виж по-горния раздел за аналогична информация) CPU Level 2 Cache ECC Checking
Тази функция позволява да се включи/изключи алгоритма за ECC (error correction code-код за корекция на грешки), проверяващ за грешки в данните, съхранявани в L2 кеша. Препоръчва се опцията да се слага на "Enable", особено ако процесорът е ускорен (overclocked), когато вероятността да се появаят грешки е най-голяма. Кодът за корекция на грешки успява да поправи грешни данни, съхранявани в един разряд данни, и да определи, дали са грешни данните в два разряда. При съвременните процесори включването на тази функция не води до някакво забавяне на процесите, управлявани от процесора, благодарение на множеството успоредно работещи конвейъри и добре проектирани алгоритми.
Processor Number Feature Тази функция се появи за пръв път в BIOS на дънните платки, поддържащи първите ревизии процесори INTEL Pentium III, и позволява програмно да бъде прочетен серийния номер на процесора Ви и, евентуално, заедно с друга информация, да бъде използван за някакви цели (изпратен, например, на някой Интернет адрес, събиращ информация за потребителите). Ако използвате процесор, в който този номер хардуерно е недостъпен, в BIOS тази опция може дори и да не се появи. По принцип след шумотевицата около защитата на личната информация производителите на процесори избягват използването на този тип маркиране на изделията си.
Quick Power On Self Test Ако тази функция е на Enabled, както е по подразбиране, времето за изпълнение на някои тестове на системата, изпълнявани при началното стартиране, юе бъде намалено, а някои тестове въобще изключени, което ще доведе в крайна сметка до намаляване на времето за начална инициализация на системата. Препоръчва се при промяна в конфигурацията на системата, при добавяне на нови хардуерни модули или разместване на старите този опция временно да се изключва, с цел по-прецизното тестване на конфигурацията. След няколко успешни рестарта можете да я върнете в положение по подразбиране, което няма да доведе до намаляване стабилността на системата. Boot Sequence или First, Second, Third Boot Device(Последователност на зареждане) Опции: A/C/SCSI/CD-ROM/RAID/LS120/ LAN/ ZIP 100/Disabled Опциите се дават в множество различни комбинации, покриващи обикновено всички възможни разумни възможности за избор на устройство, от което да бъде прочетен зареждащия сектор на операционната система. Дънните платки с интегриран RAID контролер обикновено имат разширен BIOS, управляващ и RAID контролера, и дават възможност да се избере boot устройство, свързано към него. Дънните платки с вграден RAID контролер (с чип на Promise или High Point най-често) имат в BIOS или на самата дънна платка опции за изключване на контролера, а в Boot Sequence - опция RAID или EXT. Във втория случай в BIOS присъства и меню Boot Sequence EXT Means (виж по-надолу в материала). Това дава възможност да се зареди от твърд диск, който е свързан не към стандартните IDE 0/1 Master/Slave канали с номера IDE 0...3, а към IDE RAID контролера. Обикновено, ако в BIOS се използва начин на задаване на последователността на устройствата, като те са изброени последователно, се избира от няколкото предварително дефинирани последователности, или, ако в BIOS присъстват три отделни възможности за поединична дефиниция на устройствата, поотделно от наличния списък. Ако нямате намерение да зареждате операционна система от дискета, а от IDE твърд диск, което е най-често срещана ситуация, изберете за устройство за начално зареждане C, което ще съкрати времето, тъй като в този случай BIOS нямя да прави опит за зареждане от Floppy Disk и CD-ROM. В случай, че имате инсталиран SCSI контролер, към който е свързан твърдия диск с операционната система, за first устройство следва да изберете от BIOS опцията SCSI, а в собствения BIOS на SCSI контролера да настроите от кое SCSI устройство да се зарежда. Съвременните ОС се разпространяват на CD, имащи сектор за начално зареждане, което прави възможно стартирането и зареждането на ОС да се извърши от CD-ROM/RW. Често това е единствена възможност, особено ако инсталирате Windows 2000 върху нов твърд диск или предишната Ви инсталация е била върху NTFS дял и е безвъзвратно унищожена. В този случай за първо устройство за зареждане се избира CD-ROM, a за второ - C. При начална инициализация BIOS ще провери, дали носителят, поставен в CD-ROM/RW устройството, съдържа boot сектор, и, ако съдържа, ще зареди от него, а ако не - ще премине към следващото (secondary) устройство за зареждане. Уточнявам, че става дума за IDE/ATAPI устройства, редът на зареждане на SCSI устройствата се определя от собствения им BIOS. Ако определите началното зареждане първо да се извършва от Floppy Disk, а в него е поставена дискета, на която няма ОС, системата ще спре, издавайки съобщение от типа "Non bootable disk. Replace and press any key" и няма да може да продължи без Ваша намеса, за разлика от ситуацията със зареждането от CD, при която, ако няма възможност да се зареди от CD, автоматично се преминава към следващото устройство от списъка, коетое една по-предпочитана, поне от мен, възможност. Разбира се, ако за първо устройство е избран Floppy Disk, за второ - CD ROM, а за трето - C (твърд диск), при първоначално зареждане, при положение, че в първите две устройства няма поставен носител, BIOS, след съответната проверка, ще премине направо към зареждане от устройство C. Логично е да се допусне, че при успешно зареждане от първото в йерархията устройство (first boot device) или някое от следващите (secondary, third) пореднo, опитите на BIOS да зареди ОС приключват, и следващите посочени в Boot Sequence устройства не се извикват. Boot Other Device Тези опции определят, дали BIOS ще продължи търсенето на устройства за начално зареждане от списъка, ако зареждането от първото устройство е било неуспешно. Препоръчвам тази опция да е на Enabled, за да не станете свидетели на системно съобщение от типа "No Operating system found" при липса на ОС на първото устройство, но при наличие на ОС на другите устройства, посочени в списъка. Boot Sequence EXT Means Тази функция се използва съвместно с разгледаната по-горе Boot Sequence с установена опция EXT и позволява зареждането на ОС да се извърши от устроиство, свързано към някой от двата допълнителни IDE порта (благодарение на допълнителния IDE контролер), или от SCSI. За целта първо се слага опцията EXT в Boot Sequence, а след това се избира типа устройство (IDE или SCSI) в Boot Sequnce EXT Means. Swap Floppy Drive
Когато в системата има две Floppy Disk устройства, особено когато те са от различен тип, в един момент може да Ви се наложи да заредите ОС от логическо устройство B, вместо от A. За да се избегне отварянето на кутията и разместването на кабели, може да се включи тази опция (Enabled) и BIOS ще промени имената на логическите устройства, като новото наименование на Drive A ще стане Drive B, а старото Drive B ще стане A. Boot Up Floppy Seek При включването на тази опция BIOS ще извършва серия тестове на Floppy Disk-овото устройство при стартиране на системата, в частност дали въобще е налично в системата и дали има 40 или 80 пътечки (всички съвременни устройства са със 80 пътечки). Ако устройството не бъде открито при проверката, BIOS издава съобщение за грешка. Тази функция е добре да се използва с опция "Disabled" за ускоряване стартирането на системата. Boot Up NumLock Status Опциите управляват двете възможни състояния на клавиша NumLock при стартиране на системата - дали да е включен или изключен. Ако опцията е фиксирана в BIOS на On, след зареждане на системата клавишът NumLock ще е натиснат и Вие ще може да използвате цифровия блок на клавиатурата за въвеждане на цифри, а не за управление посоките на движение на курсора. Typematic Rate Settings От параметрите на тази функция зависи дали потребителят ще може да настрои времевите интервали за управление на функцията за повторение при натиснат и задържан клавиш в следващите две секции. Ако е избрана опцията "Disabled", ще се използват настройките по подразбиране, а ако е избрана "Enabled", потребителят ще има достъп до множеството значения на времената в секциите Typematic Rate и Typematic Rate Delay (виж по-долу). Typematic Rate Числената стойност на тази опция определя бройката знаци (за една секунда), които ще се изпишат, ако се натисне и задържи клавиш от клавиатурата. Необходимо е функцията Typematic Rate Setting да е "Enabled". Typematic Delay (msec) Параметрите на тази функция определят интервала от време (в милисекунди), след който започва де се повтаря символът от натиснатият клавиш от клавиатурата. Стойността по подразбиране е удачно подбрана, но, за Ваши цели, може да я промените. Security Option
Позволяват да се въведе защитен код (парола) на две нива: или на ниво BIOS (опция Setup), или на ниво система (опция System). В първия случай, паролата няма да допусне неоторизиран достъп до настройките на BIOS (зацелта при стартиране на системата в повечето случаи се натиска клавишът Del или комбинация от клавиши, напр. Ctrl+Alt+Esc). Във втория случай веднага след стартиране на компютъра потребителят ще бъде подканен да въведе парола, и ако тя не бъде въведена, зареждането на системата ще спре дотам. Първата опция е удобна в случай, когато желаете да попречите на друг потребител на компютъра да извършва промени в параметрите на BIOS на дънната платка, можете, например, да изключите някои портове или контролери (чрез прекъсванията им), без да се налага да демонтирате платките, и по този начин, въвеждайки парола на ниво BIOS, да попречите на друг потребител да ги използва или да "изпържи" процесора Ви. При това ново на защита всички процедури по зареждане на ОС ще протекът по нормалния начин. Втората опция е полезна за тотално ограничаване на достъпа до компютъра и файловете. Имайте предвид, че паролата се съхранява е енергозависима памет, така че всеки, който има физически достъп до дънната платка, може да reset-не BIOS спомощтана ключ или просто изваждайки батерията, монтирана на дънната платка, при което BIOS приема всички параметри по подразбиране и паролата ще бъде изтрита. Това пък е един начин Вие да получите достъп до компютъра, ако забравите паролата. Gate A20 Option Параметрите на тази функция определят начина, по който Gate A20 се обръща към паметта над 1 MB. Когато е избрана опция"Normal", Gate A20 се управлява от контролера на на клавиатурата, във другия случай (Fast) Gate A20 се управлява от чипсета, което увеличава скоростта. Препоръчвам по-бързия вариант "Fast", изборът на който няма да окаже влияние върху стабилността на системата. OS Select for DRAM > 64 MB. Тази функция се използва при положение, че инсталирате на компютъра си операцинна система OS/2, която се отличава от другите ОС по начина на управление на оперативната памет с обем над 64 MB. Ако сте потребител на Windows или Linux, следва да оставите стойността по подразбиране за коректна работа на системата. Video BIOS Shadow
Когато е избрана опцията "Enabled", което най-вероятно може да се наложи само на потребител с антична видеокарта, обичащ да играе игри под DOS, Video BIOS от видео картата, осигуряващ при старите акселератори транслирането на заявките към видеоадаптера, се копира в системната памет с цел по-бърз достъп (на старите видеокарти Video BIOS е реализиран с използването на бавни EPROM чипове с време за достъп над 150 ns, което е в пъти повече от времето за достъп до системната памет. При това централният процесор има възможност да прочита данните през 64 bit DRAM шина, а не през 8 bit XT шина. Цената, която се заплаща за това удоволствие - заделяне на минимална област от системната памет (типична стойност - 32 kB) за копиране на съдържанието на Video BIOS. При съвременните операционни системи софтуерът "общува" с видеокартите по различен начин, не минавайки през BIOS, така че няма необходимост от включване на тази опция. Ако тази функция бъде разрешена, стават достъпни за включване/изключване следните адреси от паметта (зададени в шестнадесетичен код): Shadowing adress ranges: C8000-CBFFF CC000-CFFFF D0000-D3FFF D4000-D7FFF D8000-DBFFF DC000-DFFFF Ако разполагате с съвременна интерфейсна карта, няма необходимост въобще да включвате Video BIOS Shadowing. За собствениците на по-стари адаптери се препоръчва да проверят в Интернет в секциите за поддръжка (ако нямат документация), дали тяхната карта изисква използването на тази функция. Delay For IDE Initial (Secs)
Тази функция се използва за някои от по-старите или специални типове твърди дискове и CD-ROM. Тъй като процесът на начална инициализация, тестване и зареждане на ОС вече е много кратък, някои от споменатите бавни устройства не успяват да се инициализират от техните контролери за времето на инициализиране на системния BIOS, при което той не успява да ги определи (detect). Наличните 15 стойности (плюс стойността по подразбиране: 0), позволяват Вие да зададете интервал от време, по време на който BIOS ще изчаква инициализация на по-бавното IDE устройство. |