АКО WINDOWS-a СЕ СКАПЕ?


Регистрите на Windows се съхраняват в два файла :
use.dat
system.dat
При всяко ново стартиране Windows прави резервни копия на тези два файла (use.da0 и system.da0), и ако при стартиране системата нещо се скапе направете следното:
1. Влезте в папката (директорията) на Windows-a: c:\windows <Enter>
2. За system.dat напишете следното:
attrib-h-r-s system.dat
attrib-h-r-s system.da0
copy system.da0 system.dat
3. За use.dat напишете следното:
attrib-h-r-s use.dat
attrib-h-r-s use.da0
copy use.da0 use.dat
А ако искате да се поровите в регистрите (което не ви препоръчвам) направете следното:
1. Натиснете бутон Start
2. Натиснете Run и напишете в полето напишете regedit - така ще стартирате редактора на регистри
                                    ФАЙЛОВИ СИСТЕМИ (FAT таблица)

Има три файлови системи които се използват най-често на платформата на Windows, а това са:
FAT - (file allocation table) - таблица за разпределение на файловете.
FAT 32 - 32 битова система за разпределение на файловете.
NTFS - (NT File Sistem) - файлова система на Windows NT.                                                                                                                       
                                                                                                              FAT
При файловата система FAT всеки диск е разделен на клъстери с определен размер. Минималният размер на един клъстер е 512 байта, а всеки по - голям размер е два пъти по - голям от предишния. Максималния размер на един клъстер е 32К. Всеки клъстер е обозначен с индекс, който представлява уникално 16 - битово число. Възможни са само 65 536 клъстера. Това ограничение, заедно с максималния размер на един клъстер от 32К води до ограничаване на максималния размер на FAT дяловете до 2 GB.
                                                                FAT 32
Файловата система FAT 32 е почти същата, но при нея клъстерите са по малки. Освен това елементите от FAT 32 може да са 32 - битови, те могат теоретично да са повече от 4 милиарда.
                                                   Как работи FAT /FAT 32/
Елементите от таблицата за разпределение на файловете FAT (FAT 32) свързват клъстерите които заедно съставят един файл. В елемента от директорията, отговарящ на даден файл, се намира индексът на първия клъстер. В елемента от FAT (FAT 32) съответстващ на първия клъстер, се намира индексът на следващия клъстер и така нататъка. В елемента от FAT (FAT 32) за последния клъстер се съдържа специален код за край на файла.


                            
  


















NTFS е значително по - усъвършенствана файлова система. Нейната главна файлова таблица (master file table - MFT) представлява същинска база данни, която индексира всеки файл, записан на диска. Във всеки елемент от MFT (който обикновенно е с размер 1К), е записана най разнообразна информация за файловете. NTFS дори може да запише някой извънаредно малък файл направо в елемента от MFT. При по - големите файлове в елемента се съдържа информация за клъстерите, които съдържат данните.
1. АКО WINDOWS-a СЕ СКАПЕ?
2. Съкратени клавишни комбинации в Windows
3. ФАЙЛОВИ СИСТЕМИ (FAT таблица)
4. КАК ДА ПРОМЕНИМ WINDOWS ОТ РЕГИСТРИТЕ?
5. ПРЕМАХВАНЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТЪП
6. ПРОМЯНА НА ПОРТА НА ПРИНТЕРА LPT1:(Printer Port)
7. КАК ДА СИ НАПРАВИМ  МЕНЮ ЗА ОС ПРИ СТАРТ?
8. Трикове за Windows
  - Промяна на името, на което е регистриран Windows
  - Как да не си загубите CD - KEY
  - Сложили сте си парола на Windowsa, и сте я забравили. Ами         
     сега? Преинсталиране?Не !!!
- Искате ли Windows да показва някакво съобщение
    например: "зареждам  сее !!!" - всеки път щом се пусне.
9. ПОДМЯНА КАРТИНКИТЕ на WINDOWS ПРИ Shut Down?
10. С КОЯ ПРОГРАМА ДА СЕ ОТВАРЯ ДАДЕН ФАЙЛ.
11. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА Clipboard -a.
12. Информация за видео реализите:(CAM\TS\TC\...)
13. Какво e DNS?
14. РАЗГЛЕЖДАНЕ НА Clipboard
15. Създаване на autorun дискове
16. ТРИКОВЕ И ОПТИМИЗИРАНЕ  ЗА  WINDOWS XP
17. MP3 наръчник (и аудио наръчник като цяло)
18. За Акумулатора и Алтернатора
 
 
 
Елементи от директорията     Таблица за разпределение на файловете (FAT)
      40 дефектен
File1.txt 1 353   41 край на файл
File2.txt 42       ----------------> 42 43
File3.txt 657   43 47
      44 45
      45 46
      46 49
      47 48
      48 край на файл
      49 50
      50 51
 
                                КАК ДА ПРОМЕНИМ WINDOWS ОТ
6. Отидете в директория:
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\System
(ако този ключ в "Explorer" липсва създайте го)

NoConfigPage 'My computer right clicking
NoDevMgrPage
NoDispAppearancePage
NoDispBackgroundPage
NoDispCPL
NoDispScrSavPage
NoDispSettingPage
NoFileSysPage
NoProfilePage
NoSecCPL
NoVirtMemPage

7. Други интересни места в регистрите:
HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\Explorer (Ограниченията тук засягат всички потребители.)
HKEY_CLASSES_ROOT\Directory\DefaultIcon Стойността по подразбиране на този ключ оказва иконката, с която се показват директориите в Windows. Тази стойност представлява нещо като
"C:\WIN95\SYSTEM\shell32.dll,3". Първо е името на файла, който съдържа иконата (може да бъде .exe, .dll или .ico), а след него поредният номер на иконата във файла (започващ от 0). Просто опитайте да промените числото "3" със нещо друго.
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\Explorer\ShellFolders Съдържа пътят до някои от специалните директории за Windows. Можете например да промените пътят до "My Documents" на нещо по-удобно за вас...
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\explorer\Tips
Съдържа всички tips на Windows. Можете да ги променяте както искате.
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\Help
Съдържа пътищата до help файловете на програмите. Ако някоя програма твърди, че не може да си намери help-а, просто редактирайте (или добавете, ако е необходимо) стойността и. HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\Run HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\RunServices
В тези ключове се добавят някои програми, които се стартират всеки път, когато се стартира и Windows. Ако имате съмнения, че имате троянски кон, това е едно добро място да започнете вашето търсене.
HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\ CurrentVersion\ExtShellViews Ако изтриете някой от стойностите на този ключ, би трябвало да изчезне съответната команда от менюто "View" на вашите директории. Така можете да си махнете "as Web Page". Трябва да затворите и отворите наново директориите, за да има ефект.
  СТОЙНОСТ
(Ако поставите)		 ДЕЙСТВИЕ
NoClose 01 00 00 00 Няма да можете да изключите (Shut Down) windows.
NoDesktop 01 00 00 00 скрива всички икони от десктопа.
NoDrives ff ff ff ff няма да имате достъп до нито едно устройство от windows explorer.
NoFavoritesMenu 01 00 00 00 маха меню "Favorites" от бутона "Start".
NoFind 01 00 00 00 маха меню "Find" от бутон "Start".
NoFolderOptions 01 00 00 00 не можете да промените опциите на папката.
NoLogoff 01 00 00 00 прмахва меню "log off" от бутон "Start".
NoRecentDocsMenu 01 00 00 00 then there's noRecent Documents Menu on the
Start Bar
NoRun 01 00 00 00 премахва меню "Run" от бутон "Start".
NoSaveSettings 01 00 00 00 невъзможно запазване на настройките на прозорците.
NoSetActiveDesktop 01 00 00 00 не можеш да конфигурираш "Active Desktop"
NoSetFolders 01 00 00 00 не можеш да редактираш "ShortCuts"
които са в бутон "Start".
NoSetTaskbar 01 00 00 00 премахва меню Taskbar от меню Start\Settings.
NoViewContextMenu 01 00 00 00 неможеш да използваш десен бутон на десктопа.
NoFile 01 00 00 00 махаш опциите на меню "File" на "explorer".
EditLevel 0x00000004 (4) деактевирате опцията за създаване и изтриване на "shortcuts".
AddPrinter 01 00 00 00 не можеш да инсталираш принтер.
DeletePrinter 01 00 00 00 не можеш да истриеш принтера.
NoDriveTypeAutoRun 01 00 00 00 спираш автоматичното стартиране на CD-то.
NoNetHood 01 00 00 00 деактевира network neighbourhood 
NoStartBanner 01 00 00 00 премахва стартиращи банери("Click here to begin")
  СТОЙНОСТ
(Ако поставите)		 ДЕЙСТВИЕ
NoEntireNetwork 01 00 00 00 забранява всякакъв достъп до мрежата.
NoFileSharingControl 01 00 00 00 спира промяната на "sharing controls"
на твоя компютър. 
NoNetSetup 01 00 00 00 забранява промяна на мрежовите настройки.
NoNetSetupIDPage 01 00 00 00 не можеш да промениш "computers ID"
NoNetSetupSecurityPage 01 00 00 00 не можеш да настроиш "security" на мрежата.
                                  ПРЕМАХВАНЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДОСТЪП

Това са няколко начина за локално хакване и добиване на достъп ако самият той е ограничен. Това става само като използваш един обикновен продукт на Microsoft (Tези примери са за Microsoft Windows 95/98)

1. Отвори Mikrosoft Word (или Excel, Powerpoin, Access, Outbook). Избери от менюто "Help", и избери "Microsoft on the Web". Сега си избери/стартирай някоя от връзките (link). Това ще отвори Internet Explorer. Там където пише "Address" (URL) напишете C:\Windows\Explorer.exe и ще се отвори Explorer.exe. Сега ти имаш достъп до устройствата на машината и всякакви share устройства.

2. Отвори Mikrosoft Word (или Excel, Powerpoin, Access, Outbook). Избери от менюто "Insert" а от него "Hyper link" (или го избери от лентата с бутоните) Там където пише Link to file or URL: напишете C:\WINDOWS\EXPLORER.EXE (ако искате натиснете "Browse" на "Files of type изберете All files" (*.*) изберете файла Explorer.exe и натиснете ОК). При стартиране на създадения линк вие отваряте Windows Explorer и получавате достъп до устройствата на машината и всякакви share устройства.

3. Отвори Mikrosoft Word (или Excel, Powerpoin, Access, Outbook). Избери от менюто "File" а от него "Open" там където се показват всички директории и файлове натиснете десен бутон на мишката и изберете "Еxplore" Taka получавате достъп до устройствата на машината и всякакви share устройства.

4. Изчисти Desktop-a от всички прозорци и натисни бутон "F3", ще се стартира "Find" с което ти можеш да търсиш Еxplorer.exe, Command.com и др.

5. Одитете върху бутон "Start" натиснете десен дутон на мишката и изберете "Explore". Taka получавате достъп до устройствата на машината и всякакви share устройства.

6. Натисни на клавиатурата бутон "Windows key" (бутона между Ctrl и Alt) и натисни "Е". Ще се стартира Windows Еxplorer.

7. Натисни бутон Start от него избери "Help" от там избери "Search" и в полето напиши "Control Panel" след това избери Dail-Up Networking Step4 и натисни в дясната страна връзката "Click here" (от там можете да си позволите достъп до компютъра)

8. Отвори Mikrosoft Word (или Excel, Powerpoin, Access, Outbook). Избери от менюто "Insert" избери "Object" от него избери "Create form File" в полето напиши C:\WINDOWS\EXPLORER.EXE (ако искате натиснете "Browse" за да намерите желания файл), натисни "ОК" и ще видиш че избрания обект е вмъкнат в документа. Двойно натискане върху него стартира Windows Explorer.

9. Натисни бутон Start от него избери "Run" в полет напиши C:\WINDOWS\EXPLORER.EXE и натисни "ОК"

10. Отидете на Desktop -a натиснете десен бутон на мишката изберете "New", а от там "Shortcut" в полето "Comman line" напишете C:\WINDOWS\EXPLORER.EXE и натиснете "Next" като завършите shortcut -а го с двойно кликване на мишката ще стартирате Windows Explorer.

11. Рестартирайте компютъра и когато се испише "Starting Windows 98" натиснете "F8", ще се покаже едно меню чрез което можеш да преминеш към различни модели на зареждане на Windows -a (по важни от които са: Safe mode, Commadnd prompt, Step by Step).
 
 
                            ПРОМЯНА НА ПОРТА НА ПРИНТЕРА LPT1: (Printer Port)

    Как става това ли?  Много лесно гледайте:

1. Натисни бутон Start, от него избери Settings а от него Printers. 
2. Позиционирайте бутона на мишката върху иконата на вашия принтер и натиснете десен бутон на мишката.
От показалото се pop up меню изберете Properties. 
3. От Properties изберете Details и направете промяната в поле Print to the following port. 
4. Накрая натиснете бутон OK или Apply и сте готови. Други възможности в менюто.
1. В Details имате възможност да прибавяте (Add) и премахвате (Delete) портове. 
2. От полето Print using the folowing driver можете да изберете друг драйвер за принтера.
 
                                 КАК ДА СИ НАПРАВИМ  МЕНЮ ЗА ОС ПРИ СТАРТ?

Можете да си направите старт меню и при стартиране на компютъра да решите коя ОС (операционна система) да зареди, а също така и кои драйвери и кои програми да стартира.
За тази цел във файла config.sys трябва да напишете следното:
[menu]
menuitem=WIN, Starting Windows .
menuitem=DOSCD, Starting MS-DOS 6.2 with CD-ROM support.
menuitem=DOSNOCD, Starting MS-DOS 6.2 without CD-ROM support.
menudefault=WIN,60
menucolor=7,0
[WIN]
device=c:\windows\himem.sys
device=c:\windows\emm386.exe ram 512 frame=D000 I=B000-B7ff
devicehigh=c:\windows\smartdrv.exe /double_buffer
devicehigh=c:\windows\mouse.sys
devicehigh=c:\windows\setver.exe
[DOSCD]
device=himem.sys /testmem:off
device=oakcdrom.sys /D:mscd001
device=btdosm.sys
device=flashpt.sys
device=btcdrom.sys /D:mscd001
device=aspi2dos.sys
device=aspi8dos.sys
device=aspi4dos.sys
device=aspi8u2.sys
device=aspicd.sys /D:mscd001
[DOSNOCD]
device=himem.sys /testmem:off
[COMMON]
files=10
buffers=10
dos=high,umb
stacks=9,256
devicehigh=ramdrive.sys /E 2048
lastdrive=z

A във файла autoexec.bat трябва да напишете следното:
@ECHO OFF
path=%RAMD%:\;a:\;%CDROM%:\;%c:\;%d:\;
IF "%config%"=="WIN" GOTO WIN
IF "%config%"=="DOSCD" GOTO DOSCD
IF "%config%"=="DOSNOCD" GOTO DOSNOCD
GOTO WIN
:WIN
set comspec=c:\windows\command.com c:\windows\win
GOTO QUIT
GOTO DOSCD
:DOSCD
MSCDEX.EXE /D:mscd001 /L:%CDROM%
GOTO QUIT
GOTO DOSNOCD
:DOSNOCD
command.com
GOTO QUIT
@set dircmd=/p
@set temp=c:\path
@prompt=$p$g
 
                  Трикове за Windows

Промяна на името, на което е регистриран Windows-a:
Ако искате да промените името, за което е регистриран Вашият Windows, има два начина:
1. Преинсталиране на системата - едва ли ще се навиете :-)
2. Бутон "Start" , "Run" , пишете "regedit" и "ОК". След това - в HKEY_LOCAL_MASHINE, избирате Software/Microsoft/Windows/Current Version. Кликвате на "RegisteredOrganization" и на "RegisteredOwner" и въвеждате Вашите данни. Лесно е, нали? Е, Вие си изберете кой от двата начина ще използвате.... за практикувам втория :-). След промяната в Registry - то е необходимо да рестартирате Windowsa. Внимание: Не правете други промени по registry - то, за да не се наложи да ползвате първия метод. А ако не знаете какво правите - по - добре не пипайте нищо.


Как да не си загубите CD - KEY
Представете си следната ситуация: Изгубили сте си кутията на CD - то със инсталационния WinBoz, и нямате CD - KEY, записан на диска... Какво да правите:
Стартирате Regedit, отивате в HKEY_LOCAL_MASHINE\Software\Microsoft , избирате продукта, чийто CD-KEY Ви трябва и в ProductID, в една от променливите ще намерите въпросният CD-KEY. Лесно е, нали? Още по - лесно би било, ако помолите ваш приятел да Ви даде CD-KEY - а за неговия WinBoz, или друг софтуер на Microsoft - Те почти винаги съвпадат (Аз се чудя защо изобщо слагат CD-KEY)

Сложили сте си парола на Windowsa, и сте я забравили. Ами сега? Преинсталиране?
Не, разбира се. Start\Shut Down\Restart in MSDOS Mode. Като видите командния ред на DOS (Трябва да е C:\WINDOWS или където там ви е инсталиран Windows - a), пишете следното: rename *.pwl *.zzz , рестартирате, изчаквате докато се зареди WinBoz, и като Ви бъде поискана парола натискате "OK" и хоп! Вътре сте... Ето че се убедихте, че паролата на Windowsa е напълно безпредметна... Помислете си още веднъж дали има смисъл да я слагате....

Искате ли Windows да показва някакво съобщение
например: "Колко ли пъти ще забиеш днес?! :))" - всеки път щом се пусне.

За да го направите трябва да редактирате регистрите ( и незабравяйте да направите копие). Та пуснете regedit.exe и отидете на:

HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\WinLogon

Направете "string Value" и го именувайте "LegalNoticeCaption". Сега го отворете и в него напишете съобщението, което искате да бъде показвано всеки път когато Win-a се пуска.


Пробиване на паролата на BIOS - a:
Не си мислете, че е невъзможно. В самия BIOS има два вида защита: Първият иска парола за промяна на променливите в BIOS, а втория - за влкючване на смаия компютър. В зависимост от типа на защитата има два начина на действие:
1.Ако се иска парола за достъп до BIOS, в INTERNET има достатъчно програми, с чиято помощ може да се премахне паролата.
2.Не можете да си стартирате компютъра - разглобявате компютъра, на дънната платка ще видите една батерийка. Махате я, изчаквате 1 - 2 минути, слагате я обратно, вллючвате компютъра и... ха! Няма парола. И това не беше трудно!
 
www.seamen.hit.bg/
                                     С КОЯ ПРОГРАМА ДА СЕ ОТВАРЯ ДАДЕН ФАЙЛ.

Сигурно сте забелязали че ако даден файл (текстов или графичен (картинка)) сте го отваряли винаги с дадена програма, при инсталация на нова програма се отваря от новата (стига да е от същия тип). Ако това ви дразни и искате вие да решавате кой файл с коя програма ще се отваря направете следното:

1. Натиснете бутон Start. 
2. Изберете Settings\Folder options. 
3. Отваря се прозорца Folder Options. 
4. Натиснете File Types. 
5. От Registered types маркирайте желания файл. (Кадето пише File type detals ще видите с коя програма в момента се отваря файла.) 
6. За да промените това натиснете Remove по този начин го изтривате от регистъра. 
7. Натиснете Close. 
8. При следващо отваряне на желания файл Windows показва диалогов прозорец и Ви пита с коя програма да отвори файла. Избирете си програмата и натиснете OK (ако искате файла да се отваря винаги с тази програма направете отметка в "Always use this program to open this file")  Ето това е целия номер. Не е никак сложно нали?    
                         КАК ДА ПРОМЕНИМ КАРТИНКИТЕ на WINDOWS ПРИ Shut Down?

Предполагам че много Ви дразни нещо което не можете да промените (е поне при мен е така), и ако искате да направите нещо по въпроса прочетете какво Ви предлагам да направите. В папката (директорията) на Windows има два файла които трябва да промените: logos.sys и logow.sys
  Ето как става това:
  1. Двата файла най-лесно могат да бъдат открити с командата Find.
  2. След като ги откриете може да си ги копирате в някоя друга папка (за всеки случай).
  3. Опитайте се да ги отворите - Windows ще ви попита с коя програма да ги отвори, изберете
      MSPAINT или Foto Paint (а може и с друга стига да имате такава).
  4. Направете си редакцията (промяната) и я запазете (save).
  5. Не можете да сложите на нейно място хубава цветна снимка, защото трябва да е 6 bit -ова.
  6. Името и формата трябва да са същите.
  7. Исключете PC-то и пак го включете (не го рестартирайте а го исключете).
  8. Ако искате да върнете старите картинки просто копирайте двата оригинални файла които
       запазихте в папката на Windows.
 
 
                                           РАЗГЛЕЖДАНЕ НА Clipboard -a.

Първо да изясним за какво служи clipboard - за разглеждане на изображения и текстове, които са били взети от или пуснати в някое приложение.
Второ каде да го намерим - бутон Start/programs/Accessories/System Tools/Clipboard Viever
Трето ако не го намерите значи не е инсталиран, ето как можете да си го инсталирате:
Изберете бутон Start/Settings/Control Panel/Add Remove Programs от появилия се прозец изберете Windows Setup. Тук изберете Sysstem Tools и кликнете на Details. Сега изберете Clipboard Viewer и кликнете ОК, за да инсталира Windows този компонент (тук може и да ви е необходим и инсталационният CD ROM на Windows). За да прегледате съдържанието на клипборда изберете бутон Start/programs/Accessories/System Tools/Clipboard Viever.
 
Съкратени клавишни комбинации в Windows.
Kоманда Клавиши
Активира menu bar (File) в програмата F10 или (CTRL+F4)
Запиши файла (save) Ctrl + S
Затваря текущия прозорец или програмата (Затвори - Close) ALT+F4
Търси в страницата Ctrl + F
Команда Paste (Постави) CTRL+V ( може и с Shift + Insert)
Команда Undo CTRL+Z
Команда Copy (Копирай) CTRL+C (може и с Ctrl + Insert)
Команда Cut (Изрежи) CTRL+X
Изтрива  Delete DELETE
Отиди ( във Word- прехвърли написаното на дясно) Ctrl + G
Извиква помощна информация (Help). F1
Отваря системното меню на самия прозорец. ALT+SPACEBAR
Показва менюто което излиза при натискане на десен бутон на мишката. SHIFT+F10
Отваря менюто на бутон Start. CTRL+ESC
В началото (! ако се задържи Shift, тази зона се блокира) Ctrl + Home
Разгледай отворените / без да излизаш ( ако се задържи alt може да ги разгледате) прозорец като задържиш бутон ALT и продължиш да натискаш последователно бутон TAB.
ALT+TAB
премини (прескочи) от файл на файл/ от страница/страница Ctrl + Tab
Когато поставяте компактдиск в CD-ROM устройството - Недопускане на автоматично изпълнение на компактдиска SHIFT
  Клавишни комбинации за My Computer и Windows Explorer
Затваря папка (Folder). ALT+LEFT ARROW
Отваря папка (Folder). ALT+RIGHT ARROW
Отива в следващо устройство (A,B,C,D,E) BACKSPACE
Преминава от едната в другата страна. TAB
  Други WINDOWS клавишни комбинации
Може да си избереш кой отворен прозорец от taskbar-а да активираш. WIN+TAB
Стартира System Properties Win+Pause/Break
Минимизира всички прозорци Win+M
Търсене на файлове Win+F
Стартира Run Win+R
Извиква Find:(Търсачката) All Files WIN+F
Извиква команда Find: Computer CTRL+WIN+F
Извиква меню Help WIN+F1
Извиква Run command WIN+R
Активиа бутон Start. WINDOWS
Показва диалоговата кутия System Properties. WIN+BREAK
Извиква Windows Explorer WIN+E
Минимизира или максимизира всички отворени прозорци. WIN+D
Съкратени клавишни команди за Desktop, My Computer, и Windows Explorer
Когато обекта е селектиран можеш да използваш следните съкратени клавишни команди
Пренебрегва AutoPlay когато вкараш CD в устройството. SHIFT while inserting the CD-ROM
Копира файла (Copy) CTRL като влачиш файла
Създава shortcut CTRL+SHIFT като влачиш файла
Моментално изтрива без да вкарва в Recycle Bin.(кошчето) SHIFT+DELETE
Извиква Find: All Files F3
Display the item’s shortcut menu APPLICATION key
Актулизира/Опреснява (Refresh) данните в прозореца F5
Команда Rename. F2
Селектира всички обекти.(Select all) CTRL+A\\\\\\
  Сравняване на двата режима (Double-click и Single-click) на натискане /щракване (clicking).
Команда Двоен режим (Double-click) Еденичен режим (Single-click)
Селектиране на обект. Еденично натискане (click) Позициониране върху обекта.
Отваряне на обекта (Open). Двойно натискане (Double-click). Еденично натискане (Single-click).
Последователно селектиране на обекти. Натисни и задръж бутон SHIFT, и маркирай чрез еднократно click-ване последователно обектите в групата. Натисни и задръж бутон SHIFT, и маркирай като позиционираш показалеца на мишката последователно върху обектите в групата.
Избирателно селектиране на обекти. Натисни и задръж бутон CTRL, и маркирай чрез еднократно click-ване, избирателно обектите в групата. Натисни и задръж бутон CTRL, и маркирай като позиционираш показалеца на мишката избирателно върху обектите в групата.
Влачене и пускае на обектите (Drag and drop) Позиционирай показалеца на мишката върху обекта, натисни десен бутон, и влачи обекта до новото му местоположение. Позиционирай показалеца на мишката върху обекта, натисни десен бутон, и влачи обекта до новото му местоположение.
                                  Информация за видео реализите:(CAM\TS\TC\...)


Hай-лошото качество е CAM - снимано с камера, после идва TS - Telesync пак правено с камера но малко по качествено и звука е прехвълен директно а не през микрофона на камерата, после идва TC - TeleCine - това идва от машина която сваля записа директно от кинолента качеството е доста добро но не перфектно, после идва Screener - версия с хубаво качество но е стерео и е предназначена за филмови критици списания и т.н. , после идва DVD-screener - същото като скриинър но не е от VHS касета, после идва DvdRip - копие от DVD и накрая идва HDRip

между тях има и други релийзи - tv-rip , workprint, divx re-enc , watermarks , asian silvers / pdvd , proper, limited, internal, stv, repack , nuke, dupe
____________________________________________________________________________________________________

Свалих филм и не знам какво означават абревиатурите CAM/TS/TC/SCR?

CAM - Този тип,е бил записан от някой в киносалон чрез видеокамера .Понякога се използват малки стойки за камерата, но в повечето случаи това е невъзможно и затова образът не е статичен. и допълнителни вредни шумове от публиката могат да бъдат чути! Качеството на картината обикновено ДОБРО, но звукът най-често е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО лошо и речта е трудно разбираема.

TELESYNC (TS) - Тези релийзи също са записвани в киносалон,както САМ,  но обикновено със скъпа (професионална) видеокамера и би трябвало звукът да е получен от различен източник (в повечето случаи това е външен микрофон) така че публиката да не се чува. Отличават се ПО-ДОБРО качество на картината и става за гледане. Качеството варира, затова проверявайте sample-a, коагто има такъв. Много Telesync release-и, обикновено се оказват грешно обозначени CAM release.

TELECINE (TC) - Осъществяват се по няколко начина, но всички чрез снемане от кинолентата. Рипват се в широкоекранен (letterbox) или пълноекранен (pan and scan) формат с МНОГО ДОБРО качество на звук и картина. Най-разпространеният начин за създаването им е като се включи устройство към киномашината, което сваля продукцията на VHS лента (наричат се telecine устройства, нo има и такива устройства, които генерират изходните данни в цифров формат и след това се вкарват в лаптоп или видеокасетофон за да се получат VCD-та).
TC не бива да се бърка с TimeCode , което е някакъв брояч, видим през целият филм.

SCREENER (SCR) - Скрийнърите се записват от промоционални видеокасети, които са раздадени на цензуриращи екипи, филмови критици и др. Обикновено формата на картината е 4:3. Главният недостатък е съобщение, съдържащо информация за притежателя на авторските права, което преминава в долната част на екрана. Също така може да има сериен номер или някаква друга маркировка, остатък от оригинала, но в повечето случаи са покрити с черна лента. Понякога тази лента се появява за няколко секунди, но е възможно и да стои през целия филм. Възможно е да има и черно-бели отрязъци, моментна липса на звук и др. Качеството обикновено е като на нормалното пазарно копие, но пак всичко зависи от техниката, с която е направено копието. Повечето скрийнъри се прехвърлят на VCD или SVCD -та.

DVD-SCREENER (DVDscr) - Същото като SCEENER-а, но оригиналът е DVD. Обикновенно във формат letterbox (16:9 преправено за 4:3 екрани), но без екстрите, което едно такова DVD обикновенно съдържа. Маркера на производителя много често не се намира в черните ленти, а в самият образ на филма и пречи на гледането. Обикновенно с много добро качество. Като правило се разпространява като SVCD или DivX/XviD.

Region 5 (R5) - За да се състезават с пиратите филмовите компании пускат DVD-та в региона на Азия, доста преди официалното излизане на съответният филм. Различават се от официалните DVD-та по липсата на екстрите към филма и понякога липсата на допълнителна обработка, която се наблюдава в официалното DVD. Разликата с DVDScr е по липсата на черно-бели моменти и предупредителни надписи... както и значително по-доброто качество на картината.

DVDRip - Копие на филма, издаден на DVD. Отлично качество и отново - разпространява се като SVCD или DivX/XviD.

HDTVRip - Името на формата говори само за себе си. Тези релийзи са записвани от телевизия с висока резолюция и са с най-доброто възможно качество, за сигнал излъчван по телевизията. Като качество на картината могат да се конкурират с DVDRip-овете. Разновидност са HR HDTV Rip-овете, които са с доста по-висока резолщция и обикновено с AC3 звук.

ДРУГИ

VHSRip - Свалено от промоционално VHS, Източникът е видеокасета.По такъв начин се разпространяват предимно спортни и XXX продукции.

TVRip - Това са релийзи, които са направени или от аналогов телевизионен източник, или от цифров, като е извършено междинно аналогово преобразуване, например цифров (аналогов) сателитен (телевизионен) приемник със S-Video изход към TV-Tuner Capture карта. Обикновено са с най-ниско качество, всравнение с останалите телевизионни формати.

WORKPRINT (WP) - Това е копие на филм, който още не завършен. Може да липсват сцени, музика и качеството варира от отлично до много бедно. Някой такива релийзи са много различни от крайната версия (Например Мъже в Черно нямаше нито едно извънземно, а актьорите които играят ролите оригинално), други пък съдържат допълнително сцени. Могат да бъдат приятно допълнение към колекцията.

DivX Re-Enc - Това е филм, който е бил взет от оригинално VCD и преформатиран в малък DivX файл. Често се намират по различните сайтове за споделяне на файлове и обикновенно носят именна , като Филм.Име.Група(1от2) и т.н. Някои от групите, които са специализирани в такива издания са SMR и TND. Тези тип файлове като правило не си заслужават тегленето, освен ако не искате 200 Мб копие на филма. Не се препоръчват за сваляне, освен с цел информативен преглед на даден филм.

Watermarks - Филми идващи основно от азиатските държави-Asian Silvers/PDVD маркирани с тяхно лого обикновено в горния ъгъл.Най-разпространани са "Z" "A" и "Globe" логота.

DVDRip/LD – Запис от DVD или Laserdisc версии на филм, с максимално добро качество.

High Definition Digital Television (HDTV) –

Записи от цифров източник - 720p (60 fps) или 1080i (30 fps).

Pure/Pirated Digital Television (PDTV) –

Записи, извличани директно от цифров поток на предаване чрез DVB-{S,T} или HDTV карта.

Watermarks - Много от филмите идват от Asian Silvers/PDVD (погледни по-долу) и биват маркирани от хората, отговорни за тях. Обикновено със инициали или воден знак, като правило в някой от ъглите. Най-популярните са "Z", "A" и "Globe" обозначения.

Asian Silvers / PDVD - Това са филми, доставени контрабандно и понякога биват пускани от групите за да ги представят като собствени. Силвърите са евтини и лесно достъпни в много страни, което и причината толкова много от тях да съществуват в момента на сцената, основно от малки групи, които не просъществуват по-дълго от няколко издания. PDVD – това са същите издания качени на ДВД и принципно с малко по-добро качество от силвърите. Може да имат и опционални субтитри (които не са вградени във филма). Често се рипват като нормални ДВД-та, но често издавани като VCD.

Subbed -
Запис с вградени субтитри, най-често на един език и доста малки. В други случаи обаче, има на два или повече езика, които заемат голяма част от картината.
Scene Tags...

PROPER - Заради съществуващите правила на сцената, който първи реализира Telesync ‘печели купата’ (примерно). Но ако качеството на изданието е много лошо и друга група има същият телесинк (или същият източник, но с по-добро качество) те слагат тага PROPER за да не бъде релийза им маркиран като повтарящ се (DUPE). PROPER e най-субективният таг на сцената и много хора дискутират дали PROPER изданието е по-добро от оригиналното. Много групи пускат такива издания, само от отчаяние, да не изгубят първенството. Причината за поставянето на този таг винаги трябва да включена в NFO-то..

LIMITED - Това е филм с ограничено прожектиране при пускането му. Обикновенно в не повече от 250 киносалони. По правило малки филми, като тези за изкуство, биват пускани като ограничени.

INTERNAL - Вътрешен релийз. Такива издания се правят по-няколко причини, Класическите DVD групи правят много INTERNAL издания, след като те нямат да бъдат маркирани DUPE. Също така издания с лошо качество биват маркирани така за да не намалят престижа на групата или заради голямото количеството от вече направени рипове. INTERNAL релийзите обикновенно са достъпни на сайтовете на групите, но не могат да бъдат обменяни с други сайтове, без заявка до админа. Някои от тези релийзи все пак стигат до IRC/Newsgroups, в зависимост от заглавието и популярността на филма. Понякога, макар и рядко някой групи пускат филма само за техни членове. Тогава това е различен контекст на стандартното определение.

STV - Направо на видео . Филми без кинопремиера, (никога не са показавни на кино) и поради тази причина много от сайтовете не допускат този тип филми.

ASPECT RATIO TAGS -
Това са тагове за съотношението на екрана, Биват *WS* за широкоекранен (widescreen – 16:9) (letterbox – 16:9 преправен за 4:3) и *FS* за пълноекранен (fullscreen 4:3 или още Pan&Scan).

REPACK - Ако групата издаде лошо издание, те ще пуснат нов релийз, който да поправи проблема.

NUKED - Баннат, забранен, Един филм може да бъде баннат по най-разнообразни причини. Индивидуални сайтове могат да го направят за нарушаването на техните правила (например без телесинкове - "No Telesyncs") , но ако нещо с филма е ужасно сгрешено (липса на звук за 20 мин, CD2 е грешно архивирано и прочее) тогава може да бъде поискан глобален бан и хората, които го обменят ще загубят много кредит. Такива филми все още могат да достигнат други източници като p2p/usenet, но не е лоша идея да проверите за какво е бил сложен бана на първо място. Ако групата осъзнае, че нещо не е в ред с тяхното издание, те могат да поискат бан.

NUKE REASONS...
Причини за слагане на бан. Това е списък на най-широко разпространените причини (главно за DVDRip)

BAD A/R = Грешен размер. Филмът изглежда твърде дебел или прекалено тънък.
BAD IVTC = Процесът на сваляне на филма е протекъл грешно.
INTERLACED = Появяват се черни ленти по време на филма, след като е объркан реда на кадрите.

DUPE - Това е наистина много семпло. Ако нещо вече съществува, то тогава няма причина да го има втори път без подходяща причин

Тагове за формат на картината
*WS* -широкоекранен (widescreen - 16:9) (letterbox - 16:9 преправен за 4:3) и *FS* пълноекранен (fullscreen 4:3).
 
                                                  КАКВО Е DNS?

DNS (domain name system) - система за имена на домейни.
Domain name - име на домейн. Домейн буквално означава област, владение. Всяко домейн-име в целия свят е уникално, някои домейн-имена може да си приличат едно с друго, но никои две от тях не са идентични.
Host - стопанин или гостоприемник.

Вие се обръщате към всеки отделен компютър с неговото хост-име. А обръщението към цялата мрежа се извършва чрез нейното домейн-име. За да се обърнете към отделен компютър в един домейн, трябва да използвате неговото хост-име, последвано от името на домейна, в който се намира компютърът. Тази комбинация се нарича напълно-определено име на домейн (fully-qualifieddomain name), накратко го наричайте FQDN.

DNS е метод за управление на домейн-имена в Интернет. DNS групира хостовете в ерархия, давайки възможност за разпределение на адреси и хост-информация в специални именни база данни по целия свят. Йерархията на домейн-имената започва с главен домейн (root domain). Домейните които се намират непосредствено под него, се наричат домейни от най горно ниво.

Такива домейни са:
COM - с комерсиална цел.
EDU - образователни институции. 
NET - мрежи предоставящи достъп до интернет. 
MIL - военни агенции в САЩ. 
GOV - правителствени агенции в САЩ. 
ORG - нетърговски организации (с идеална цел).

Има и двубуквени домейни, които са домейните на различните държави като US, DE, FR, BG и други.

Сърцето на DNS услугата е DNS сървърър, наричан просто именен сървър.
Именните сървъри са специализирани бази данни за зонова информация.
Базите данни на именните сървари садържат записи, известни като ресурсни записи, които указват най-различна информация за домейна.
Други бази данни споделят информацията на една зонова база от данни. Именно това споделяне на информация прави DNS системата дистрибутирана. Един DNS съвър споделя своята зонова информация с всеки друг DNS сървър. Способноста на един DNS сървър да подава заявки към зоновата база данни на друг DNS съвър, определя метода по който базите данни и сървърите използват при споделяне на тази информация.
Базата данни на един DNS сървър може да съдържа всякакъв тип информация, включваща други именни сървъри; имена на лицата, отговорни за базите данни; системи за обмен на поща, и разбира се, IP адресите на хостовете в домейн-пространството (зоната) на сървъра.

 
                                              РАЗГЛЕЖДАНЕ НА Clipboard

Първо да изясним за какво служи clipboard - за разглеждане на изображения и текстове, които са били взети от или пуснати в някое приложение.
Второ каде да го намерим - бутон Start/programs/Accessories/System Tools/Clipboard Viever
Трето ако не го намерите значи не е инсталиран, ето как можете да си го инсталирате:
Изберете бутон Start/Settings/Control Panel/Add Remove Programs от появилия се прозец изберете Windows Setup. Тук изберете Sysstem Tools и кликнете на Details. Сега изберете Clipboard Viewer и кликнете ОК, за да инсталира Windows този компонент (тук може и да ви е необходим и инсталационният CD ROM на Windows). За да прегледате съдържанието на клипборда изберете бутон Start/programs/Accessories/System Tools/Clipboard Viever.
 
                                        Създаване на autorun дискове

Autorun (самостартиращи) дисковете днес са доста използвани и е полезно да знате как да направите такъв на домашният си компютър.Всъщност всичко, което стои зад направата на такъв диск е доста елементарно - просто трябва да създадете файл с име autorun.inf  и да го поставите в кореновата директория на диска, който сте създали и искате той да се самозарежда при поставяне в дисковото устройство.Под коренова директория се разбира главната директория на един диск (или дял). След това този файл управлява целият процес по стартиране на диска.

Когато един диск бъде поставен в дисковото устройство Операционната Система (ОС) го прочита и проверява дали в главната му директория не се съдържа файл с име autorun.inf ,ако се съдържа се изпълняват командите включни в него.

Файла се изпълнява само ако сте оставили валидна опцията AutoPlay (в Windows XP след като натиснете с десен бутон върху иконата на дисковото устройство Properties - AutoPlay ,там можете да конфигурирате тази опция).Разбира се ако не ви харесва тази функция на дисковото устройство веднага може да я забраните.

Самият файл autorun.inf е обикновен текстов файл съдържащ определени команди ,които казват на компютъра какво да прави - кои програми да включи ,коя икона да използва и др.

Ето един примерен autorun.inf :

[autorun]
icon=iconfile.ico
label=My CD-ROM
shellexecute=html\menu.html
shell=Readme
shell\Readme\command=notepad.exe readme.txt
shell\Readme=&Read Document

Командите в autorun.inf

Първото нещо ,което трябва да запомните е ,че един такъв файл винаги започва с [autorun] .Тази дума обградена в квадратни скоби трябва да е на първият ред и на този ред не трябва да се пише нищо друго.
Не всички команди горе са зъдължилени ,изберете само тези ,от които имате нужда.Например може да искате да промените само иконата на дисковото устройство при стартиране на вашият диск - в такъв случай използвайте само командата icon=iconfile.ico и т.н. Използвайте въображението си.Останалите команди ще обясня по-долу.

Командата icon

icon=iconname[,index]

Командата icon определя каква икона да получи вашето дисково устройство след като се старира диска.
iconfilename

Името на файл от тип .ico, .bmp, .exe или .dll съдържащ икона (например icon.ico) . Той трябва да се намира също в кореновата директория.Ако файла ,който сте посочили съдържа повече от една икона то тогава трябва да посочите точно коя икона да се използва .Например е  icon=file.exe,1 -  ще изберете втората икона във файла file.exe (първата икона ще баде  icon=file.exe, 0 ).
Командата label

label=LabelText

Командата създава име на диска, по този начан като видите това име ще се сетите какво има в диска.Например обикновено името на дисковото устройство е  Compact Disc (X:) когато сложите диска и се задейства той ще смени това име на името ,което сте поставили заедно с командата label например ще се покаже Summer 2004 Pics (X:).
LabelText

Може да се напише всеки текст ,който пожелаете,може да използвате и празно пространство.Все пак не прекалявайте с големината му.

Командата open

open=[exepath\]exefile [param1] [param2] ...

Тя показва път, име на файл и други параметри относно програма ,която ще се стартира след като потребителя сложи диска в CD-ROM-a.
exepath
Поставя се в случай ,че програмата не се намира в кореновата директория на диска.
exefile

Името на програмата,която ще трябва да се стартира.Също така може да се добавят и различни параметри.Много важно нещо ,което трябва да запомните е ,че ако пътя до програмата ,която трябва да се стартира съдържа имена на директории , съдържащи празни места в своите имена то трябва задължително да използвате кавички,например open="F:\New CD\our program.exe"
Командата shellexecute

shellexecute=[filepath\]filename

Тази команда се явява като алтернатива на командата open. Двете команди не трябва да се използват заедно ,използвайте само една от тях.Тази команда  се използва не само за стартиране на програма, но и на произволен файл ,например *.html файл, който може да съдържа меню за този диск.Пример: shellexecute=index.html ,тя ще отвори файла index.html в браузъра на потребителя.
filepath
Пътя до файла, ако той не се намира в кореновата директория на диска. filename
Име на файла ,който ще трябва да се изпълни и отново ако в името му има празно място то тогава ще трябва да използват кавички.

Командата shell
shell=verb

Тя определя основна команда за контекстното меню на дисковото устройство, с която  може да управлявате по един или друг начин съдържанието в самият диск. Под контекстно меню се разбира онова меню ,което се появява след като се натисне с десен бутон върху дисковото устройство. Ако не  определите такава команда автоматично компютъра ще използва  open (т.е. ако я използвате ще се отвори диска).
verb Действие кореспондиращо си с командата.Действието и асоциираната с него команда трябва да са специфицирани в файла autorun.inf с командата shell\verb .
Командата shell\verb

shell\verb\command=filename.exe
shell\verb=MenuText

Командата shell\verb въвежда нова команда в контекстното меню на дисковото устройство.Могат да се използват много  команди: verb
Действие на командата. Това е име отнасящо се за команда във файла autorun.inf.
filename.exe
Пътят и името на файл ,които извършва командата. Подобно на  командата  open. Ако имате файл readme.txt и искате да го асоциирате с команда в контекстното меню ,трябва да използвате :
shell\Readme\command=notepad.exe readme.txt
MenuText
Определя текста ,който ще се показва в контекстното меню.Може да се използва и клавиш , при чието натискане да  се появява контекстното меню .За да се направитова сложете & преди шорткът клавиша Например:  shell\Readme=&Read Description ако използвате горната линия при натискането на бутона r ще се покаже контекстното меню.

Това са основните команди в един autorun.inf файл ,които са напълно достатъчни за да се направи един  добър и функционален диск.
 
                ТРИКОВЕ И ОПТИМИЗИРАНЕ  ЗА  WINDOWS XP

1 – да забраним ACPI

Забраната на ACPI няма да доведе до голямо покачване на производителността, но ще предотврати появата на редица конфликти между различни устройства защото по този начин се забранява подялбата на IRQ между различните устройства. Разбира се забраната има и недостатъци, най-“големия” от които е невъзможността за ползване на функцията hibernate на Windows XP.
След започване на инсталацията на екрана в който setup предлага чрез F2 да се стартира recovery console натиснете F5, което ще изведе друго меню в което може да изберете типа компютър. Възможностите са следните: Standard pc, ACPI и APCI Uniprocessor PC – изберете Standard pc и ACPI няма да бъде инсталиран. ПО време на инсталацията забранете NetBIOS. Веднага след инсталацията инсталирайте и Service Pack 1 за трикове за winXP

2 – да забраним индексирането на NTFS дяловете - (ok)
Индексирането помага за по-бързо търсене на файлове, но след забраната му загубеното време в търсене ще е многократно по-малко от това, което отнема индексирането, и спада на производителността, свързан с това. Щракнете с десния бутон върху NTFS дял и махнете отметката пред Allow Indexing Service to index this disk for fast file searching, и приложете върху всички поддиректории.

3 – HIBERNATION
След като тази функция няма да бъде използвана е редно тя да се забрани, от което се печели дисково пространство, равно на обема оперативна памет. Това може да направите от Power options в Control panel

4 – забрана на поддръжката на zip файлове от Windows XP
Тази поддръжка е удачна единствено в случай че не разполагате с никакво приложение за работа с архивирани файлове, което е рядкост. Функцията се деинсталира чрез изпълнението на следния ред от RUN:
regsvr32 /u zipfldr.dll

5 – да увеличим пропускателната способност на интернет връзката
Windows XP резервира за свои нужди 20% от всяка интернет връзка. Този размер може да бъде намален до 0% чрез стартиране на 'gpedit.msc' от RUN. Там намерете разклонението Computer Configuration -> Administrative Templates -> Network -> QoS Packet Scheduler – и там кликнете два пъти върху 'Limit reservable bandwidth', намиращ се отдясно и му задайте стойност ENABLED, а за Bandwidth Limit – 0%

6 – проверка на L2 кеша
През RUN стартирайте ‘regedit.exe” и там намерете SecondLevelDataCache, който се намира в HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Control\Session Manager\Memory Management\ - стойността на SecondLevelDataCache трябва да отговаря на размера на L2 кеша в килобайти. Ако стойността му е 0 тогава Windows XP не е успял да открие сам този размер, поради ‘екзотичността’ на процесора ви, или по някаква друга причина. Ако не сте сигурни в размера на L2 кеша се консултирайте с някой,който е наясно с това.

7 – настройки на паметта (това се отнася само за потребители които имат над 265 MB RAM – ако Вашата е толкова или по-малко пропуснете тази точка)
Ако имате много памет може да зададете на WindowsXP да държи всичките файлове, които използва там, вместо на хилядократно по-бавната виртуална памет, намираща се върху вашия твърд диск (която по всяка вероятност е силно фрагментирана, което ще отстраним в точка 8) . За да подсетите да прави това стартирайте отново ‘regedit.exe’ и отидете в HKEY_LOCAL_MACHINESYSTEM/CurrentControlSet/Control/Session Manager/Memory Management/ и там ще откриете DisablePagingExecutive, чиято стойност трябва да бъде 1, ако не е я променете.
След като сте намерили работа на голяма част от оперативната си памет спокойно може да пожертвате още малко в името на системния кеш, който ако бъде увеличен ще ускори работата на твърдия диск, или по скоро ще отмени част от нея, поради простата причина че някой от файловете, съдържанието на папките и иконите ще бъдат ‘кеширани’ - ключа който позволява това се намира при по-горния и се нарича LargeSystemCache и за да се оползотвори по-рационално паметта ви трябва да има стойност 1.
Понякога Windows XP слага някои файлове в кеша, и после – след приключване на работата с тях ‘забравя’ да ги махне от там. За да не се случват подобни работи намерете или създайте ключа AlwaysUnloadDLL в HKEY_LOCAL_MACHINE\SOFTWARE\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Explorer – и задайте default стойността му 1.

8 – Оптимизация на виртуалната памет
Понеже оперативната памет никога не стига на Windows XP му се налага да ползва виртуална, която се намира върху твърдия диск. Когато някое по-лакомо за памет приложение пожелае повече Windows променя постоянно размера на тази памет, което води до нейното фрагментиране, и до по-ниската и производителност. За да предотвратите това първо забранете виртуалната памет от Control panel/System/Advanced/Performance Settings/Advanced/Virtual memory – Change и задайте стойности 0. След това рестартирайте и дефрагментирайте диска си (В My Computer щтракнете върху диска с десния бутон и изберете Properties – Tools/Defragment now). След дефрагментирането отидете там където се задава размера на виртуалната памет и задайте една и съща стойност за минималния и максималния и размер – тази стойност трябва да е около 2.5 пъти размера на оперативната ви памет ако тя е до 256 MB и 2 до 1.5 пъти ако имате повече.

9 – Ако не сте инсталирали Service Pack 1
Ако не сте го направили има голяма вероятност Service на име uPnP да е пуснат на вашия компютър – което определено не е здравословно за него. Може да го отстраните чрез изтеглянето на пач от този адрес - http://www.microsoft.com/Downloads/Release.asp?ReleaseID=34951

10 – Забранете Automatic Updates
Понякога Windows се опитва да ви изненада приятно - но за всяко нещо си има време и място, и ако искате да го накарате да се съобразява с това ще пожелаете да забраните автоматичните Update-и които понякога определено не са адекватни. Това става от System Properties/Automatic Updates – просто махнете отметката пред ‘Keep my computer up to date…’. А когато искате да проверите за налични подобрения пуснете Internet Explorer и от менюто Tools изберете Windows Update.

11 – Сложете край на своеволията
Windows обича да трие документи, които не са използвани 50 дни. Това се получава когато използвате Disk Cleanup. За него това са компресирани стари файлове, и ако не знаете какво се изтрива под това име отговора е прост – ВАШИТЕ ДОКУМЕНТИ. Разбира се избере ли да махнете тези файлове Windows няма да ви попита ‘Наистина ли искате да изтриете тези изключително-важни документи’ – за съжаление тази функция не може да бъде спряна а само ограничена. Кликнете с десния бутон върху вашия NTFS дял, изберете Properties и там намерете бутона Disk Cleanup и до натиснете. Скролвайте надолу до Compressed old files и изберете Options. Там може да зададете времето след което файловете да бъдат компресирани – максимума е 500 дни – което е достатъчно като се има предвид че Windows може да не ги надживее.

12 – Махнете излишното (ok)
Отидете в C:\WINDOWS\system32\dllcache и изтрийте всичко там – файловете са много и заемат около 500 MB – това са копия на файлове използвани от Windows, който има функцията да си прави копие на всеки файл. Тази функция носи гръмкото название Windows File Protection, а удачноста е отново спорна. Със сигурност обаче правене на копия на файлове за щяло и нещяло забавя компютъра ви. За това също има лек – стартирайте отново ‘gpedit.msc’ от RUN. Там отидете в Computer Configuration/Administrative Templates/System/Windows File Protection, в дясно намерете Set Windows File Protection scanning – сложете му стойност Disabled, а на Limit Windows File Protection cache size – Enabled, и задайте минималния размер – 1 MB

13 – System Restore
System Restore е полезна функция, която има за цел когато се случи неизбежното (да ви се скапе Windows-а) бързо и лесно да се върнете към своята работа, но освен че заема много място и че забавя компютъра ви тя не винаги работи. Докато сте в Policy Editor може би ще пожелаете да се отървете и от нея. В Computer Configuration/Administrative Templates/System/System Restore е сърцето на System Restore. Там има само два обекта – задайте и на двата стойности Enabled – първото е за спиране на System Restore, а второто ще направи така че да не остане и следа от съществуването на такова нещо :-) .

14 – Ускорение на стартирането на Windows
Ще представя два метода, които лично при мен намалиха времето за стартиране с около 20 секунди. Първо създайте batch файл с името ntosboot.bat например. В него напишете следното:
del "c:\windows\prefetch\ntosboot-*.*" /q
и го запишете в C:\ . След това стартирайте ‘gpedit.msc’ – отидете в Computer Configuration/System Settings/Scripts – кликнете два пъти на Shutdown, след това Add и намерете файла който създадохте. След това стартирайте ‘devmgmt.msc’ и на Primary IDE Channel дайте Properties. За устройството, което липсва задайте Device Type: None, след това повторете същото за Secondary IDE Channel. Ако някой ден си купите DVD и след като го инсталирате то не работи си припомнете тази точка :-) и разрешете отново устройството.

15 – Вместо заключение
Всички тези точки са изпитани от много хора. Въпреки всичко не препоръчвам на начинаещи потребители да изпълняват която и да е от тях. Точки 1, 3, 12, 13 и 14 ще заклеймя като абсолютно табу за зелените компютърджии, защото всяка от тях по своебразен начин води до доста промени, които комбинирани с малко опит могат да доведат до неблагоприятни последствия
 
                              MP3 наръчник (и аудио наръчник като цяло)

Ето и списък на най-известните енкодери:

1. Кратко определение

Пълното название на MP3 е MPEG-1 Layer 3. Това е цифров формат за съхранение и компресиране на аудио информация, създаден с цел да намали многократно размера (до над 10 пъти) на нужната информация за възпроизвеждане на звуков сигнал и все пак да запази максимално добре звученето с оригинала.

Fraunhofer – това, както вече споменах, не е името на енкодера а на институцията създала го. Има доста енкодери базирани на него, които като цяло са на добро ниво. Има няколко такива: L3enc е първият и не особено добър, Mp3enc е може би най-добрият енкодер базиран на кодека Fraunhofer, Gogo не впечатлява с качество, но е много добре оптимизиран и затова е и много бърз. Версията на Radium е малко допълнително бутната (може да се тълкува и „хакната”), но това не я прави по-добра от останалите. Напротив, хич не е добра. Недостатъкът на тези енкодери (с изключение на последния) е, че са платени.

Blade – този енкодер отдавна е отживелица и работата по него е спряна преди години. Самият енкодер е и с доста лошо качество, не поддържа VBR и Joint Stereo. Няма никаква реално предимство за да се използва. Безплатен.

Xing – използва се в продуктите на едноименната фирма – Audio Catalyst. Доста бърз енкодер, но с много сериозни проблеми в качеството. Поддържа както VBR, така и Joint Stereo и макар да е основоположникът на VBR, имплементацията на този режим в енкодера е на доста ниско ниво. Ако наистина не ви пука и грам за качеството, не е проблем да го използвате.

Lame – усещам как си прося камилско наплюване от върлите фенове на Fraunhofer, но истината не може да се отрича – това за момента е най-добрият енкодер. Максимално добро оползотворяване както на VBR, така и на Joint Stereo. Върху енкодера се работи усилено, правят се тестове почти непрекъснато. Енкодерът се развива постоянно. На всичкото отгоре е open-source и напълно безплатен. Има доста широка поддръжка и реално погледнато няма нито една причина да не се използва.

Как работи mp3 форматът

MP3 е от т.нар. lossy файлови формати. Думата ”lossy” произлиза от думата ”loss”, която значи ”загуба”. Това значи, че при компресиране има реална загуба на информация. Тук изниква въпросът „Как е възможно да се изхвърли около 90% от аудио информацията без да се навреди на качеството на звука?”
Чрез използване на три основни техники за компресиране. Ето ги и тях:

Perceptual Coding (кодиране на базата на човешкото възприятие) – това е определено най-важният метод използван в MP3. Този принцип се гради на метода на изхвърлянето на информация, която човешкото ухо не може да чуе поради несъвършенството си (много високи или ниски честоти) или звуци замаскирани от други. Предполагам първото е ясно. За второто ще дам два примера. Всеки, който е слушал грамофонна плоча знае за онези пукания и леко пращене, които се чуват. При усилване на звука те вече не се чуват. Те не са изчезнали, просто са „замаскирани” от по-силните звуци. Ето още един пример: представете си разходка по някой хълм. Чува се поточе, птички пеят, овца блее – въобще идилия. Изведнъж, от нищото, се появяват няколко реактивни самолети за поредното въздушно учение. В един момент единственото, което чувате, е заглушителния рев на реактивни двигатели. Нито поточето е спряло да тече, нито птичките са спрели да пеят, нито овцата е спряла да блее. Тези звуци още са там някъде, но вече не се чуват, защото са заглушени от други, много по-силни. Ако имахте запис на точно тези събития и използвате lossy енкодер, то той ще премахне именно тези звуци, които не се чуват и така ще намали размера. Идеята на тази методика при mp3 е откриване и елиминиране на подобни звуци.
Huffman Coding – докато предният метод е основната причина mp3 да е lossy формат, при този няма никаква загуба на качеството. Идеята е да се открива еднакъв и повтарящ се наниз от битове и да се заменя с по-кратък код. Същият метод се използва и при ZIP и RAR компресията, например.
The Bit Reservoir – това е резервоар за битове. Той складира останалите битове от даден по-прост фрейм за да се използват в някой по-сложен. Така се оползотворяват по-добре.

Има още една техника, която се използва за подобряване на качеството и компресията и тя се нарича Joint Stereo. Тук ще се спра по-подробно, защото това е един от митовете при mp3 компресията, който е адски труден за изкореняване.
Много хора вярват, че истинското стерео е по-добро от Joint Stereo, но са в заблуда. Те вярват, че при този метод се губи качество, но това само показва колко малко са запознати с методиката на Joint Stereo режима.
Създателите на Joint Stereo режима са направили две много големи грешки при създаването му: 1) избрали са много объркващо име – от него човек може да изходи, че двата канал са някак съединени, което всъщност няма нищо общо с истината и 2) дали са това име на два напълно различни метода - Intensity Stereo и Mid/Side Stereo (именно този се има предвид всъщност).

Време е да обясним какво значи всеки от тези режими:

Stereo – двата канала се енкодират отделно, но енкодерът решава за всеки фрейм поотделно на кой канал да зачисли повече битове в зависимост кой от двата е по-динамичен. В даден фрейм левият канал може да получи 60%, а десният – 40%, докато в друг фрейм левият - 38%, а десният – 62%. Примерите са произволни.
Duall Mono (Independent Channels) – двата сигнала се енкодират отделно, но при този режим за двата сигнала се заделя абсолютно еднакво количество битрейт, т.е. всеки разполага с 50% от битрейта. Това е много лошо, защото ако в даден момент даден канал има повече информация за енкодиране и се нуждае от повече битове от другия, то той няма да ги получи и качеството се влошава, защото се губи стерео пресъздаването. За щастие този режим не се използва вече.
Intensity Stereo – единият от режимите под шапката на Joint Stereo. Точно на него терминът Joint Stereo приляга повече, защото комбинира левия и десния канал и където са почти еднакви, ги енкодира в Mono. По този начин се губи много от стерео ефекта и качеството пада значително. Този режим е предназначен за битрейти от 96 Kbps или по-ниски, когато размерът е важен, а качеството – не. В днешно време този режим се използва от енкодерите именно от 96 Kbps и надолу. Над този битрейт всички енкодери използват Mid/Side Stereo.
Mid/Side Stereo – вместо да се енкодират двата канала отделно, енкодерът не складира стандартните Left (ляв) и Right (десен) канали, а Mid (среден) и Side (страничен). В средният канал се складират еднаквите стойности (средно аритметично) на левия и десния канал – (L+R)/2. В страничният канал се складират различията на оригиналните ляв и десен канали – (L-R)/2. Реално погледнато информация не се губи, а просто се пренарежда за да заема по-малко място, а освободените битове се използват за по-сложни фреймове (кадри), които – логично – изискват и повече битове за да се пресъздадат по-добре. Тъжният факт е, че много хора си мислят, че този режим изхвърля информация, което няма нищо общо с истината. Този принцип на компресия се използва и в Lossless кодеците, при които НЯМА и капка загуба на сигнал и за които ще стане въпрос по-късно. А щом се използва при тях, значи и при него също няма загуба. За успокоение ще добавя, че всеки уважаващ себе си енкодер проверява за всеки фрейм дали ще има полза от Mid/Side Stereo и ако има твърде много информация за енкодиране, ще премине на обикновено стерео. Всъщност се получава, че Joint Stereo е или равнопоставено или по-добро като качество от обикновеното стерео, но НЕ и по-зле. Поне така е на теория. Тънкостта се крие именно в правилното определяне на нужния метод за всеки фрейм (кадър). Процесът за определяне в днешно време е далеч от съвършенството, но все пак е достатъчно развит за да осигури достатъчно добро качество на звука.
Тук някой може да зададе изпълненият с невежество въпрос защо след като Joint Stereo е толкова добър, не се използва при аудио дисковете на мястото на обикновеното стерео. На такъв човек е трудно да се обясни точно защо, защото явно той просто не е запознат със самата идея на Joint Stereo. Самият метод е изцяло създаден за спестяване на колкото се може повече битове при компресия, които да отиват там, където наистина е нужно. При аудио дисковете няма компресия и – следователно – цялата информация си е налице, затова просто няма смисъл – няма да се усети никаква реална разлика. Другата причина е, че Joint Stereo е малко по-сложен метод, докато обикновеното стерео е по-опростен.

ID3 етикетът

Мета информация съдържаща се във всеки mp3 файл, която позволява въвеждане на изпълнител, име на песен, име на албум, жанр, година, номер на песен и коментар. Това е за ID3 v1. Проблемът е, че този стандарт позволява ограничен брой символи за въведената информация. После стандарта се разширява на ID3 v2 (и подверсиите му). Той също е ограничен, но горната му граница е толкова висока, че може да се счита за неограничен. Освен това той добавя и още полета: original artist, copyright, URL и encoder.
ID3 етикетът е това, което се появява, когато изберете View file info във Winamp.

8. Може ли MP3 компресията да осигури добро качество?

Разбира се, че може. При добре подбран енкодер, достатъчен битрейт и сносен плеър, mp3 може да звучи еднакво с оригинала без никакви проблеми. Не е изключено да се чуят дефекти дори и на 320 Kbps битрейт, но файлът трябва да се слуша на много качествена апаратура, да съдържа специфична аудио информация, която да спомага за чуването на дефекта и човек трябва да знае за какво да се заслушва. Това обаче са изключително редки случаи. Далеч по вероятно е да се получава пласибо (placebo) ефекта. Това е, когато човек е толкова убеден, че дадено нещо е там, че си въобразява съществуването му дори и на практика то да не съществува.

9. Може ли един обикновен аудио компакт диск да осигури достатъчно качествен звук спрямо „по-качествени” източници?

Може, разбира се. Фанатизираните аудиофили са били, са и винаги ще бъдат против компресията под всякаква форма. Това са може би същите хора, които дават и някакви луди пари за кабели (за това по-късно) и говорят глупости по адрес на обикновения компакт диск, че е недостатъчен и че Super Audio CD (SACD) или DVD Audio са далеч по-качествени формати. На теория наистина са по-качествени. На практика са съвсем друга бира. За да се оползотворят тези стандарти е нужна добра техника, но колкото и пари да се „кихат”, винаги ще има един наличен ограничител – човешкият слух. Какво значение има дали дадена апаратура може да възпроизведе 25kHz, 30kHz или дори 40kHz, след като човешкото ухо не може и 20kHz да чуе нормално? Домашните любимци може и да могат да се „насладят” на звука, но надали си струват такива инвестиции за да може домашния кокер шпаниол да слуша музика по-пълноценно. Един аудио диск има всички качества за да възпроизведе същия като чуваемост звук както и DVD Audio и Super Audio CD. Всякакви твърдения на противоположното са напълно погрешни и разликите са плод на нечие въображение.

10. Какви други формати за компресия съществуват и по-добри ли са те от MP3?

MP3 определено е старичък формат и в момента има алтернативи. Ето по-известните lossy енкодери:

MPC – съкращение от Musepack
+ много ефективен на средно високи битрейти
+ енкодира се и се декодира доста бързо
+ с отворен код (open source)
- не поддържа многоканалност
- има малко проблеми с търсенето (т.нар. превъртане в песента)
- невъзможност за поточно аудио (stream)
- не поддържа по-високи честоти на семплиране от 48kHz
- файл енкодиран в този формат не може да бъде редактиран директно

AAC – Advanced Audio Coding; официалният наследник на MP3
+ част от MPEG4 кодека
+ международен стандарт одобрен от ISO
+ поддържа много честоти на семплиране и многоканалност
+ различни енкодери базирани на кодека (iTunes, Nero AAC, FAAC)
+ всеки може да си направи своя имплементация (сорс кода и спецификациите са общодостъпни)
+ доста ефективен около 150Kbps
- силно патентован
- има някои проблеми, които пречат трансформиращите кодеци
- доста сложен формат

OGG Vorbis
+ напълно безплатен както за некомерсиална, така и за комерсиална употреба
+ доста изчистен откъм спецификации и структура формат
+ доста добър за поточно аудио (stream)
+ много ефективен на средно ниски битрейти (около 128Kbps)
+ много неразкрит потенциал
- много неразкрит потенциал J
- понастоящем енкодирането и декодирането е сравнително неоптимизирано и изисква повечко изчислителна мощ
- ограничена официална разработка, окуражават се всякакви отделни такива

Всеки един от тези енкодери превъзхожда MP3 в поне няколко параметъра. На теория всички те са по-добри от него. На практика нещата стоят различно. Ако изключим MPC, понеже работата по него е почти зарязана, то останалите формати имат доста светло бъдеще. И AAC и OGG Vorbis имат много потенциал, който обаче за жалост все още не е оползотворен, защото това са все още нови енкодери. MP3, за разлика от тях, е на сцената от доста време и в лицето на LAME има изключително ефективен енкодер, който успешно се съревновава с останалите макар и бидейки наистина стар кодек. Ако разработката по алтернативните формати продължава с добри темпове, то те след време ще са осезаемо по-добри, но за момента още не са ошлайфайни.

11. Какво му е по-доброто на LAME от другите mp3 енкодери?

LAME е съкращение от Lame Ain't an MP3 Encoder. Е, такъв е, макар името да твърди друго.  Това е най-разработваният mp3 енкодер, за разлика от останалите, работата по които е преустановена. Той се тества постоянно и се оптимизира с всяка изминала версия. Той е специално оптимизиран за да се възползва от максимално от VBR и Joint Stereo. Този енкодер прави направо чудеса от иначе стария mp3 формат и усъвършенстването му не спира. На всичкото отгоре е напълно безплатен.

12. Lossless и lossy. Каква е разликата?

Lossless кодеците са режими на компресия при които няма никаква загуба на качеството, за разлика от lossy събратята им. При тях се използват познатите от mp3 компресията методи, но само тези, които не вредят на качеството. Докато при mp3 степента на компресия може да достигне 10 пъти, то при lossless форматите тя е около 2-2,5 пъти, но за сметка на това качеството се запазва 1:1. Информацията се преподрежда така, че да заема по-малко място, нищо не се изхвърля. Подобно на това да архивирате wav файл в ZIP или RAR формат с разликата, че ще можете да го слушате. Алгоритмите, използвани за lossless компресията са по-ефективни, защото са специално оптимизирани за компресиране на аудио информация.
Най-популярните lossless кодеци са: FLAC (Free Lossless Audio Codec), WavPack и Monkey’s Audio (
Lossless компресията е отлично решение за създаване на музикален архив, защото тя не страда от проблемите при транскодиране.

13. Транскодиране ли? Що е то?

Ще се спра поотделно на всеки от тях:

Lossless -> Lossless
Няма загуба на качеството. Можете да си преобразувате между различни lossless формати, колкото ви душа иска без да се страхувате, че ще загубите и един бит. Полезно е ако ви потрябват предимствата на друг lossless формат пред настоящия ви (стабилност, съвместимост и т.н.)

Lossless -> Lossy
Реално погледнато това е същото като да обърнете и обикновен WAV файл в lossy формат. Lossless форматите са много добри за архиви (за каквото е и пример настоящото транскодиране), както вече споменах, защото от тях винаги можете да си енкодирате какъвто друг формат ви е нужен, но не заемат толкова място като WAV файловете.

Lossy -> Lossy
Това вече е често срещано явление. Най-често се среща при желание да се намали големината на дадена mp3-ка още. Ако размерът е много важен, а качеството е от много малко (или никакво) значение, тогава е няма проблеми.
Друга ситуация е, когато имате даден mp3 файл с нисък битрейт и искате да му повишите качеството като го енкодирате наново, но с по-висок битрейт. Това няма да доведе до повишаване в качеството. В най-добрия случай ще получите файл със същото качество. Размерът обаче ще нарастне.
Тоест ако качеството е важно, то транскодирането е КРАЙНО НЕЖЕЛАТЕЛЕН процес. Нека обясня защо. При компресиране на дадена песен от аудио диск имаме изхвърляне на ненужна информация за да остане само критичната за възпроизвеждане на звука. Дотук – добре. При евентуално транскодиране, mp3 файлът се обръща обратно (разгъва се) във wav и после обратно се компресира в mp3, но с различни настройки. Процесът на разгъване във wav няма да повиши качеството, защото вече информацията е изхвърлена и няма начин да се вземе отникъде. Т.е. получвате файл със същото качество, каквото е това на mp3-ката. После обаче следва ново компресиране, при което имаме повторно пресяване на информацията и – съответно – още информация се изхвърля и качеството се влошава. Това ако смалявате файла. Ако искате да го „подобрите” имаме по-висок битрейт, но така или иначе информацията вече я няма и енкодирате същата информация с по-висок битрейт, което води до по-голям файл.
Обобщено: или получавате файл със същия размер и влошено качество или получавате файл със същото качество, но повишен размер. И в двата случая губите.
Ако ви е трудно да го разберете по абстрактния начин, ще дам пример: имате си кофа с вода – това ви олицетворява WAV файла. Искате да го компресирате в mp3 – да го пресипете в една чаша. Водата, която се губи при компресията (преливането) не ви трябва, вие не сте жаба и една чаша вода ви стига. Речено сторено – преливате водата и вече си имате хубава чаша пълна с вода (mp3-ка). Сега нека приемем, че искате да извършите една от горепосочените операции. Връщате водата от чашата обратно в кофата, но сега кофата е доста по-празна, нали? Това ви олицетворява WAV файла, който е създаден от mp3. Сега е на ред ново преливане в чаша, което олицетворява повторната компресия. Ако този път преливате в по-голяма чаша от първия път (по-висок битрейт), няма да излеете вода настрани, но после ще имате същото количество вода в по-голяма чаша. Ако преливате същия по размер чаша, като нищо ще разлеете малко и ето ви на загуба на качество. Ако преливате във по-малка (по-нисък битрейт), то отново ще се наложи да изхвърлите вода и ще имате още по-малко от първия път. Както виждате никоя от тези манипулации не води до нищо положително.
Дано съм бил ясен, защото това е важно.
Би трябвало да сте се досетили, но в случай, че не сте, нека поясня, че положението е абсолютно същото при запис на аудио диск от mp3-ки. Като ги записвате на аудио диск, не печелите нищо. А ако дадете този диск на някой приятел и той реши да си запише някоя песничка в mp3 ще осакати още качеството на получената mp3-ка. Така дадена песен ако премине през много сесии на Audio CD -> MP3 -> Audio CD -> MP3 …и в един момент ще започне да звучи като на баба тенджерите в мазата.

14. Обобщение на казаното до момента

Нека обобщим най-важното до момента:
1) При mp3 компресията има изхвърляне на ненужна информация и се запазва само критично важната за възпроизвеждане на звука.
2) Противно на популярното мнение, Joint Stereo в никакъв случай не е по-лош режим от обикновеното Stereo, дори е по-добър.
3) VBR е по-добър режим от CBR, а не обратното, както се вярва от много хора.
4) LAME е по-добър енкодер от тези базирани на Fraunhofer.
5) MP3 има достатъчно потенциал да възпроизведе песен неразличима от оригинала.
6) Обикновеният компакт диск с нищо не е по-лош от DVD-Audio или Super Audio CD.
7) Транскодирането е ЛОШО нещо. Да се енкодира дадена песен от mp3 отново в mp3, независимо от настройките, е пълна глупост АКО качеството е от значение.

Дотук сигурно си мислите, че това беше доста ударно количество информация. Да, не беше малко, но има и още.

15. Митове и легенди ширещи се в аудио средите

Тези митове и легенди засягат предимно аудиофилите и онази хай-енд (high-end) сфера на аудио оборудването. Някои от тях надали са познати на „простосмъртния” потребител, но осведомеността никога не е излишна.

Лъжата за кабелите

Много вманиачени аудиофили вярват, че качеството на звука зависи много от кабела, който се използва за свързване на усилвателя с озвучителните тела. Компаниите, разбира се, се възползват от подобни наивни и умопомрачени хора и предлагат кабели за някакви колосални суми. Става въпрос за цени, които достигат до над $20 000 за 2м. кабел. Не, не съм объркал броя на нулите, говорим си за ХИЛЯДИ долари за 2 метра кабел. Не си измислям. Това, разбира се, няма голямо влияние върху основния пазар, това са по-екстремните случаи, но като цяло лъжата се поддържа и от нея страдат дори и в малко по-ниските слоеве на аудио ентусиастите. Все пак има доста хора, които много държат на качествен звук, имат добър запас от финанси, но не са особено запознати. Тогава влизат в действие служителите в магазина, които изтърсват, че един кой си кабел, който е доста по-скъп от по-обикновения, би допринесъл за по-качествен звук. Това са глупости на кутийки. Истината е, че съпротивлението, индукцията и капацитивното съпротивление са единствените фактори, които влияят върху сигнала. Да, най-голямата евтиния наистина може да се окаже недостатъчна ако купувате истински качествена апаратура и ще се наложи да се бръкнете малко повече от най-ниската възможна цена за сносни кабели и букси. Освен това ще трябва да внимавате за съпротивлението в по-дългите кабели. С това се изчерпва значението на кабела. В действителност две метални закачалки за дрехи опънати във формата на кабел няма да се справят по-зле от магически кабел за $2000 или повече. Ето и компонентите изброени по важност:

1. озвучителни тела,
2. усилвател
3. плеър
4. кабели (и то доста по-надолу от 3-тото място)

Лъжата за „улягането”
Има разпространено вярване, че на даден кабел или аудио електроника им е нужно време за „улягане”. Има се предвид време, което трябва да се прекара в работа за да достигнат оптимално състояние. Това пълни измишльотини. Всеки сносен кабел и добре проектиран плеър или усилвател ще работят по еднакъв начин дори и след 1000 часа работа. Разлика просто няма. При високоговорителите е възможно след кратък период да достигнат оптималното си състояние на работа, но все пак това е високоговорител и има механични и подвижни части, докато другото си е електроника.

Лъжата за ламповите усилватели
Широко разпространено е вярването, че ламповите усилватели вадят по-добър звук от транзисторните такива. Това е напълно невярно. Транзисторните усилватели, ако са проектирани кадърно, са напълно способни да се справят с всяко предизвикателство по-надеждно и на по-ниска цена от ламповите си конкуренти. Разлика? Дължи се на:
1) оцветяването на звука, което явно е сметнато за добра идея от създателя на ламповия усилвател. Всеки транзисторен усилвател може да се справи със задачата – да оцвети звука – стига на инженерът проектиращ го да му мине глупавата мисъл през главата да го направи или на
2) нечие заблудено въображение, на което толкова му се вярва, че разлика има, че дори я „чува”.

Лъжата за обработването на дисковете
Ако преди време е имало разни спрейове и течности, с които да се подобрява качеството на звука при грамофонните плочи, то ги има и сега. Комерсиализъм. Има една разлика обаче, докато при плочите може и да има минимален смисъл от тях, то при аудио дисковете ползата е нулева. Самият диск съдържа нули (0) и единици (1). Те не могат да бъдат подобрени или влошени. Или ще бъдат прочетени, или няма да бъдат. Елементарно. Да, един прашасал и зацапан диск няма да се чете (добре), затова е нужно едно бързо забърсване с памучно парцалче или, ако наистина е много зацапан, да мине през една вода и да се подсуши. Воала, имаме си отново работещ диск. Не е нужно да се купуват специални мазила и други ненужни боклуци, те не могат по никакъв начин да подобрят качеството на един компакт диск. Дори и някой да твърди, че полза от подобни манипулации има, то той посмъртно няма да може да разпознае обработен с магически препарати диск от необработен такъв. Ако му се пуснат без да е наясно кой кой е.

Лъжата за цифровия звук
Говорейки си за плочи и дискове стигаме една много разпространена лъжа, а именно, че плочата по-добър носител на информация от компакт диска, което си е пълно вуду. Не виждам причина някой да избере пуканията на грамофонната плоча пред изпълнените с тишина цифрови пътечки на аудио диска. Освен това компакт диска има и предимство – информацията на него е изградена от единици и нули, които просто няма как да се деформират, за разлика от плочата, която си е аналогов носител. Да, възможно е даден диск да звучи по-зле от плоча, но това се дължи на по-лошо разположение на микрофони, по-лоша звукозаписна техника и/или по-лоша обработка на материала след записа му, а НЕ на цифровата технология на компакт диска като такава.
Ако вземем два максимално добре направени записи на плоча и диск, то те ще звучат еднакво добре.



                                           За Акумулатора и Алтернатора

Зареждане акумулатор:
В акумулатора при разряд химическата енергия се пеобразува в електроенергия, а при заряд -обратния процес.
Техническите данни са :
Пример- 12v/63Ач. -- 380А.
12v това са 6 клетки по около 2v. При заряд общото напрежение не трябва да надхвърля 14.2v, при разряд 10v , извън тези стоиности настъпват невъзвратими разрушителни процеси в клетките.
63Ач това значи мощноста му или теоретично казано, 63 часа може да се тегли по 1А. (или 31часа по 2А.) Докато стигне до 10v (волта). Така всеки колега може да си тества колко Ач. са му останали в акумулатора. Когато установите че, от 63Ач са ви останали 20 -25 Ач може спокйно да го прехвърлите от дизелова на бензинова кола за доиживяване ,защота на бензиновата и трябва по малка мощност при стартиране.
Зарядния ток не трябва да надвишава 1/10 от капацитета му [ 6.3A]
380А - това е силата на тока който акумулатора може да отдаде при -18 градоса по С°, или още казано [стартов ток].
Не трябва да се допуска клетките да изсъхват.
Не наливайте вода от чешмите а само дестелирана.
Концентрацията на електролита при напълно зареден акумулатор трябвя да е:
1.28г/ куб.см. : при наполвина зареден 1.20г /куб.см. : при разреден 1.12г/куб см.
Студа влиае погубно на акумулатора [по точно на химическите процеси и активната маса на клетките] .
Затова зимно време при градско каране на фарове , парно , чистачки и други консуматори, на къси разстояния заряда не му е достатъчен независимо от мощноста на акумулатора , необходимо е да се дозарежда на зарядно устройство поне един път в месеца или по често или пък няколко часа извън градско за дозареждане. Купуването на по мощен акум. от заводски педписания е излишен лукс ,който няма да Ви спаси от горе посоченото само ще удължи цикъла на рзряд , но така и заряд. Спазвайки тези изисквания акум.ще ви служи дълго.

Алтернатора е промеливо токов трифазен генератор ,което генерирано напрещение се изпавя и се подава на акум. за заряд. Всеки алтерн. има сътветната мощност която отдава,а тя се ограничаваот възбуждащия му се ток. Така че,всеки алтернатор може да зарежда всякакъв по мощност акум.без проблем единствено само времето за заряд е различно. Ако някой колега увеличава многократно консуматорите на колата си[по мощни и допълнителни фарове, лебедки и др.] следва да помисли за по мощен алтернатор за да дозарежда акум. ,а не за по мощен акум. Защото зимата ще има по горе описания проблем.

Волтажът е измерен, когато двигателят е изключен - може приблизително да даде представа за степента на зреденост на акумулатора:
 
 
 
Волтаж Заряд
12.65 V 100 %
12.45 V 75 %
12.24 V 50 %
12.06 V 25 %
11.89 V 0 %
1. Основни ключове: Цялата информация на регистрите е разположена в 6 основни ключа, започващи с "HKEY_". Вие не можете нито да добавяте основни ключове, нито да изтривате или променяте името на някои от вече съществуващите.
Hkey_Local_Machine
Съдържа информация за хардуерът, софтуерът и настроките за целия компютър. Тази информация е обща за всички потребители.
Hkey_Current_Config
Това е само фиктивен ключ, който всъщност представлява по лесен начин за достъп до един от ключовете на Hkey_Local_Machine\Config ключа (там се пазят под формата на ключове с имена всички хардуерни конфигурации на компютъра, а Hkey_Current_Config сочи към тази, която е активна в момента).
Hkey_Dyn_Data
Отново фиктивен ключ, сочи към някои определени ключове от Hkey_Local_Machine, съдържащи информация свързана с различни Plug and Play устройства.
Hkey_Classes_Root
Фиктивен. Сочи към ключове от Hkey_Local_Machine, съдържа основна информация засягаща OLE, shortcut-и и графичния интерфейс на Windows.
Hkey_Users
Информация за потребителите на компютъра. Всеки потребител си има отделен подключ със настройки.
Hkey_Current_User
Сочи към ключа от Hkey_Users, който съдържа информация за текущия потребител.
 
2. Натиснете Start/Run напишете REGEDIT натиснете ENTER. 
3. Отидете в директория:
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\Explorer
(ако този ключ в "Explorer" липсва създайте го) 
4. Напишете новите двоични стойности за: Как става това ли? Отидете в дясната страна натиснете десен бутон, появява се "New" от него изберете "Binary value" появява се "New Value #1" преименуваите го в желаната функция, след това щтракнете два пъти - ще искочи прозорец в който Вие трябва да въведете двоичната стойност. След това рестартирайте компютъра за да се получи желания резултат.
5. Отидете в директория:
HKEY_CURRENT_USER\Software\Microsoft\Windows\CurrentVersion\Policies\Network
(ако този ключ в "Explorer" липсва създайте го)
КАК ДА ПРОМЕНИМ WINDOWS ОТ РЕГИСТРИТЕ?