AV контрол (превключване на
функцията за широкоекранно
изображение)
-
9
G (зелен) видео сигнал - земя
10
Сигнал - комуникация - вход
не се използва
11
G (зелен) видео сигнал - вход
700 mV
75 Ом
12
Сигнал - комуникация - изход
не се използва
13
R (червен) видео сигнал - земя
-
14
Сигнал - комуникация - земя
-
15
R (червен) видео сигнал - вход
700 mV
75 Ом
16
Fast Switching сигнал
17
Видео изход (CVBS) - земя
18
Видео (CVBS) вход - земя
19
Видео (CVBS) - изход
1V
75 Ом
20
Видео (CVBS) - вход
1V
75 Ом
21
Заземаване на корпуса
SCART евро куплунг
SCART - (от френски - Syndicat des Constructeurs d'Appareils, Radiorecepteurs et Televiseurs — Обединение на производителите на радиоприемници и телевизори) е европейския стандарт на 21 пинов куплунг, за включване на мултимедиини устройства, такива като телевизори, видеомагнетофони, DVD-плеъри и други. Другите известни названия на SCART са: Peritel (използва се във Франция, където термина SCART не е популярен), еврокуплунг, Euro-AV. Този стандарт е представен за пръв път през 1977 година и е започнало масовото му прилагане след януари 1980 година.
Официалният стандарт за SCART е CENELEC с документ номер EN 50049-1. Другата известна стандартитазия на SCART e IEC 933-1.
фиг. 1 - SCART куплунг
фиг. 2 - Схема на свързване на кабел SCART-SCART
Aудио - Видео конектори - описания
фиг. 3 - Таблица с описание на пиновете на SCART куплунг
Описание:
В някои случаи сигнала от R (червения) изходния видео сигнал се използва за носещ на цветовия сигнал за S-VIDEO стандарта.
AUDIO и КОМПОЗИТНИТЕ ВИДЕО сигнали са двупосочни за кабелите, имащи необходимия брой проводници. RGB сигналите са възможни само в едната посока.
Със SCART се прави лесна връзка по видео и аудио между SCART съвместимите устройствата, защото с един кабел те се включват помежду си. Между тях, в двете посоки, протичат видео и аудио сигнали. Конекторът е проектиран така, че неправилното включване е невъзможно. Устройствата с няколко SCART сокета правят възможно преминаването на сигналите през тях, без да им влияят в някаква степен и това да става, дори и при неактивно състояние на съответното устройство.
SCART е двупосочен стандарт за провеждане на сигнали (композитно-CVBS видео и аудио). При стандартния случай на свързване на домашни видео устройства - имаме телевизор и свързан към него DVD рекордер. В този случай приетия от телевизора сигнал (от кабелната мрежа или ефира, например) се изпраща към DVD рекоредера и в същото време се връща от DVD рекордера към телевизора.
Също така SCART има следните способността да "командва" телевизора :
бързо превключване на каналите,
включва и изключва телевизора,
превключване на видео режим на телевизора, при включване на съответното видео устройство (VTR, set-top box и други).
поддържа автоматично включване на широкоекранен режим на телевизора,
Максималната дължина на кабелите за свързване с SCART е 10-15 метра.
Тема:Домашно кино Свързване на видеочастта на комплекса.
Може ли да си направим S-Video кабел сами?
Схемата е същата-купувате си качествен професионален кабел (напамням, че са ви необходими два коаксиални) и два куплунга S-Video. Схемата на спояване на кабела ще намерите в средата на статията. Но бъдете готови за трудности-куплунгите за S-Video се спояват доста неудобно. Най-добре да вземете сровнително тънък кабел, в противен случай ще бъде много трудно да го запоите към пиновете на куплунга.
Да си призная, самостоятелното изработване накабел за S-Video има повече минуси, отколкото плюсове, имайки предвид ниското качество на видеосигнала по S-Video, сложността на запояването и ниската цена на повечето S-Video кабели, качеството на които е напълно достатъчно за предаване на сигнала от сателитен ресивър или S-VHS видеомагнитофон.
Може ли сами да си направим Scart? Ако имате много търпение, тогава да. Зщо търпение? Погледнете (http://www.ixbt.com/multimedia/scart.shtml.), предстои ви да запоявате по 21 контакта от всяка страна. Само, че необходимо ли е това? Не, не е необходимо. Какво се иска в домашното кино от Scart? Правилно, предаване на сигнала, при това само на RGBS и комплектния (звукът така или иначи минава през аудиосистемата на домашния театър), а това води до по-малко разправия. Трябва да купите два хубави куплунга Scart ($3-10 броя) и кабел от класа на Canare V5-1.5C (на снимката), който струва няколко долара на метър, но съдържа в себе си 5 пълноценни тънки коаксиални кабела с вълново съпротивление 75 ?. Такъв кабел хем осигурява качествен сигнал, хем е удобен за спояване.
В резултат такъв самоделен за Scart $30 по качество на картината в режим S-Video или RGBS ще маже лесно да се мери с готов Scart за $70-100.
Каква е максималната дължина на компонентния, RGB (в случай на реализация във вид на 3-5 отделни коаксиални кабели) или кабел за комплектен сигнал?
Тъй като във всички тези случаи се използват отделни коаксиални кабели, можем да говорим за трите вида съединители едновременно. И така, ако използвате качествени коаксиални кабели (в това число и професионални), то без видимо влошаване на изображението могат да бъдат използвани дължини до 20-30 метра, о при желание и повече. При нискокачествените кабели изображението може да се влоши забележимо още при дължина на кабела над 5 метра.
Каква е максималната дължина на S-Video кабела?
Често в сравнително евтините готови S-Video кабели се използват не най-добрите коаксиални кабели, които добре се държат при малки дължини, но ако искате да прокарате кабел на повече от 3-5 метра, по-добре си купете качествен (тоест, доста скъп) S-Video кабел, или си го направете сами от професионален видеокабел (ще бъде по-евтин и по-хубав) и в този случай разстоянието от няколко десетки метра няма да е проблем.
Продължението следва....
В тази статия ще стане дума за свързването, чрез което се предават видеосигналите между източниците и устройството (устройствата) за изображение. Също така ще бъдат разгледани типовете предавани видеосигнали и, разбира се, проблемът с изработването на самоделни кабели.
Кабели
В същност, независимо от типа на аналоговия видеосигнал (комплектен, S-Video, RGB, компонентен), конструктивно проводникът представлява коаксиален кабел с волново съпротивление 75 ?. В зависимост от типа на видеосигнала, този кабел може да бъде или единичен, или за предаване на сигнала се използват няколко такива кабела.
Въпреки това, съществува огромен брой разновидности в практическата реализация на тази конструкция. Централния проводник може да бъде дебел едножилен проводник, може да се състои от множество тънки медни или посребрени медни жички, и така нататък. Екранът може да бъде единичен, двоен и даже троен, може да се състои от преплетени жички , жички в съчетание с фолио или фолирана пластмаса. Самият кабел може да бъде доста дебел и внушителен, а може да бъде твърде тънък и невзрачен. Общо взето, има много варианти. И най-интересното е, че е доста сложно да се каже със сигурност коя точно конструкция ще осигури гарантирано високо качество на изображението при прдаване на аналоговия сигнал-всеки прозводител си има начини на производство и патентовани технологии. Някои се изхитрят да правят отлични кабели, състоящи се само от многожилен меден проводник и единичен меден екран. А някои правят супер претрупан кабел с прилагане на скъпо струващи материали, а качеството на изображението не оправдава очакванията, като се има пред вид немалката цена на такъв кабел. Тоест, при избора на кабел не може в никакъв случай да се изключи „факторът имидж”, сляпо доверявайки се на фразата „скъпо, значи качествено”. Но всичко това не е така страшно-болшинството от известните „кабелостроители” все пак имат заслужена репутация на добросъвестни производители и, следователно, ако си купите кабел от известен производител, с добро реноме в производството на кабели, едва ли ще сбъркате. Това все пак е по-добре, отколкото да си купите кабел от неизвестен производител, който по думите на продавача на пазара е „много по-готин от всичките тези модни маркови”.
А можe ли да дадете поне няколко примера на проверени производители на видеокабели?
Supra, Wire World, Straight Wire, Canare, Monitor cable, QED, Ixos, Liberty. Разбира се, това не пълен списък, а първите марки, които си спомних. Както разбирате, спомних си далеч не всички...
Типове и начини за предаване на аналогов видеосигнал
Комплектен (композитен)кабел
Композитно видео (Composite Video), който понякога се нарича RCA. Този кабел има конектор със жълт цвят и работи с аналогов композитен видеосигнал. Честно казано, това е най-лошият вариант в тази категория. Всички сигнали с ниска резолюция минават чрез композитния кабел в смесен вид, обединявайки по този начин сигналите за яркост и цветност. По правило, композитният кабел е обединен и с два други конектора - червен и бял. Те се използват за пренасяне на стереозвук. По възможност, вместо композитен кабел използвайте такъв с отделни канали, например S-Video, RGB или даже YUV.
Тъй като най-масова е сравнително евтината апаратура и евтините телевизори, в народа най-разпространен за сега е начина на предаване на видеосигнала, където всички съставки се предават смесени по един коаксиален кабел. Такъв видеосигнал се нарича комплектен (composite video).
Макар, че в повечето от съвременните устройства комплектния видеоизход все още съществува, за да не се лишава потребителя от възможността да включи апарата към по „не съвременните” изобразяващи устройства. Например, много от съвременните телевизори с по-малки диагонали на екрана(14"-21"), да не говорим за по-старите модели, все още имат само комплектен видеовход.
Обикновенно изхода и входа за комплектен видеосигнал се прави във вид на куплунг RCA с жълт цвят (на снимката куплунга в левия долен ъгъл), или може да се предава през универсалния Scart.
Кабелът, който се използва за предаване на комплектния видеосигнал представлява един коаксиален кабел с куплунги RCA (чинч) на краищата.
S-Video
S-Video кабелът е известен още и с названието Y/C.
Тези две букви обозначават, че видеосигналът в този кабел се разделя на два отделни компонента, предавани по свой кабел - яркост(Y) и цветност(C).
Стандартен за включването при този тип е кръгъл четирищифтов куплунг.
За разлика от композитния видеокабел, S-Video позволява да се получи доста по-ясно изображение. Освен това, всички елементи на изображението се предават едновременно.
S-Video кабелът се използва от видеокарти, видеокамери и даже от видеомагнитофони от стандарта
S-VHS. Подобно на композитното видео, S-Video предава само изображението, а за звука е нужен отделен кабел.
Передаването на S-Video може да бъде осъществена и чрез Scart.
В сравнение с комплектния висеосигнал, използването на S-Video осигурява известна печелба в контраста и устойчивостта на изображението и в по-малка степен в предаването на цветовете. Но тези подобрения ще бъдат забележими само при използване на висококачествен източник (DVD-плър, качествен сателитен ресивър и т.н.) съвместно с екран с достатъчно голям диагонал (25" и повече). При диагонал на екрана на телевизора 21" (и по-малко) разликата между комплектния видеосигнал и S-Video може да бъде не толкова очевидна, тъй като в този случай много зависи от качеството на самия телевизор.
Компонентен
В случая с форматите YUV, YPrPb и YCrCb, вие получавате изцяло разделени сигнали.
Или другото му название е цветоразликов (Y'PbPr или още YUV, YIQ). За предаване на съставляващите се използват три независими коаксиални кабела, където по единия кабел (Y) се извършва предаването на сигналите в отношение 0,299R + 0,5876G + 0,114В, по другия (Pr) — червения минус яркостта (R—Y), а по третия (Br) — синия минус яркостта (B-Y). Куплунгите на краищата на кабелите обикновенно са RCA или BNC.
Компонентните кабели до известна степен съответстват на high-end версията на S-Video, но тяхното качество се доближава до DVI или HDMI. Цветовете се предават много точно и изображението като цяло в по-голяма степен съответства на това, което би трябвало да видите на екрана на телевизора в сравнение с другите аналогови кабели. Кабелът YUV е способен да предава видео с висока резолюция, макар и в аналогов вид.
А ето как изглежда обикновенно компонентният видеоизход на DVD-плеъра.
RGB
В този случй се използва разделното предаване на трите първични цвята и сигнала за синхронизация. Ако искаме да бъдем точни, този тип видеосигнал се нарича RGBS (Red, Green, Blue, Sync). Предаването на сигнала става по независими кабели. Това могат да бъдат три или четири отделни коаксиални кабела (когато кабелите са три, сигнала за синхронизация върви заедно със зеления) с куплунги RCA или BNC, или RGBS може да се предава през Scart.
Съществува и още по-сложна разновидност на RGB, където за предаване на сигнала се използват не 3 или 4, а цели 5 кабела, тъй като сигналите за вертикална и хоризонтална синхронизация се подават итделно един от друг. Тази разновидност се нарича RGBHV (Red, Green, Blue, H-Sync, V-Sync). В кабела Scart вече не може да се срещне RGBHV, тъй като за такъв видеосигнал обикновенно се използват отделни коаксиални кабели с куплунги RCA или BNC, или един VGA-кабель (от едната страна на който също може да има куплунги BNC (на снимката)).
Между другото, точно RGBHV се използва за предаване на сигнала от видеокартата на вашия компютър до аналоговия монитор-вижте колко чиста, отчетлива и стабилна е картината.
Често задавани въпроси
Как може да се класират гореописаните стандарти за предаване на аналоговия видеосигнал по отношение на качеството на изображението?
Но това е валидно в случай, че се абстрахираме от практическата реализация. Макар, че, разбира се, компонентния или RGB във всеки случай е по-добър от S-Video или още повече, комплектния. А вече между компонентния и RGBS (Scart) разликата в качеството на картината често е почти незабележима. Нерядко, включването по компонентния се оказва даже оптимално, защото, както вече казахме, RGBS обикновенно се реализира чрез Scart, при който качеството на проводниците може да отстъпва значително на отделните коаксиални, използвани в компонентния кабел. При това Scart не е много дълъг, а това често е необходимо, например, когато проектора се монтира на тавана, или когато поставката за апаратурата се монтира далече от плазмения панел или телевизора. И, накрая, много от плазмените панели просто не са снабдени със Scart'ове.
А RGBS през Scart ще бъде отлично решение, когато се включва, например, DVD-плеър към близко разположен телевизор с голям екран или плазмен панел (много от съвременните плазмени панели прекрасно „разбират” не само RGBHV, но и RGBS-за това ще бъде необходим специален кабел Scart - 4 BNC или Scart — 4 RCA).
Така, че и двата варианта (component video и RGBS) осигуряват много високо качество на изображението, просто всеки вариант е удобен при определени случаи (в зависимост от условията за разполагане на оборудването и неговите възможности за свързване). Но ако се каните да включите проектор от висок клас към DVD-плеър също от висок клас, а освен това планирате да използвате и скалер, то има смисъл да помислите за RGBHV, или въобще да използвате цифрово включване (SDI или DVI) на източника към устройството за обработка и изображение.
Има ли преобразуватели от RGB в component video или обратно?
Да, има. Но цената на такива устройства е твърде висока, за това е по-просто направо да си изберете източника (DVD-плеър, спътников ресивър и т.н.) и устройството за изображение (телевизор, плазмен панел, проектор) така, че да можете да ги включите направо, без преобразуватели.
Има ли преобразуватели от S-Video в composite video или обратно?
В случая на преобразуване на комплектния сигнал в S-Video вие решавате само проблема със съвместимостта на свързваните устройства-качеството на изображението от това преобразуване няма да се подобри. Често подобни преобразуватели са вградени в S-VHS видеомагнитофоните или в AV-ресивърите от висок клас. Срещат се и като отделни устройства.
В случая на преобразуване на S-Video в комплектен сигнал, вие забележимо губите от качеството на картината. Наистина, за малки екрани (диагонал14"-21") този проблем практически не е актуален. Такъв преобразувател можете да си направите сами за няколко минути:
По какво се различава кабела за S-VHS от този за S-Video?
S-VHS —не е кабел, а формат на видеокасетата. Кабела има едно име- S-Video, макар, че за съжаление, продавачите в мого магазини кой знае защо го наричат S-VHS, което свидетелства само за тяхната некомпетентност.
Говори ли наличието на куплунг Scart на телевизора или източника за наличие на RGB в този Scart?
Не. Работата е там, че през Scart може да се предава и комплектния видеосигнал, и RGBS, и S-Video. Освен това и звук, и служебни команди. За това съвсем не е задължително в Scart-изхода на апарата или Scart-входа на телевизора да присътства RGB. Много е лесно да се разбере-просто погледнете в инструкцията на апарата. Или огледайте задната страна на апарата-често над куплунга Scart пише "Scart (RGB)". Впрочем, не винаги пише, а в инструкцията тази информация задължително я има. П-подробна информация за куплунга Scart можете да получите от отделна статия http://www.ixbt.com/multimedia/scart.shtml. Но мога да ви успокоя-почти всички съвременни телевизори с голям диагонал, ако са оборудвани с куплунги Scart, то един или два от тях със сигурност ще бъдат с RGB. Що се отнася до DVD-плеърите, почти всички съвременни модели със Scart позволяват да се взема от него и RGB. Но по-добре, уточнете, за всеки случай...
В моя телевизор има само един Scart с RGB — на кой да го „дам”:на DVD-плеъра, или на DVB сателитния ресивър (например, НТВ+)?
Ако картината от сателитния ресивъра не върви във формат HDTV (телевизия с висока разделителна способност), то в RGB е по-добре е да включите DVD плеъра, а сателитния ресивър-в S-Video. Караоке и VHS-видеомагнитофона, разбира се, включваме във входа за комплектен сигнал.
Не вреди ли на качеството на картината свързването на видеосигнала през AV-ресивъра?
Преминаването на сигнала през повечето съвременни AV-ресивъри на известни производители не внася видими смущения във видеосигнала. Още повече, че в повечето случаи най-качествения източник на видеосигнал (у повечето хора това е DVD-плеъра) обикновенно се включва към телевизора (плазмения панел, проектора) директно. През AV-ресивъра често се комутират комплектните сигнали и S-Video.
Какъв кабел за S-Video заслужава да купим?
<FONT COLOR="#000000">Ако кабела е необходим за включване на S-VHS видеомагнитофон или сравнително евтин сателитен ресивър към телевизор с диагонал на екрана до 29", смело можете да се ограничите с евтин кабел за $10-15 (за готов кабел с дължина 0,7—1,5 метра). Ако имате качествен телевизор с голям екран, към който искате да включите например, DVD-плеър (трябва да се има пред вид, че нито RGB, нито включване на компонентен сигнал не са достъпни във вашия случай), трябва да се обърне внимание на по-качествените кабели за $25-40. Също така качеството на кабела има голямо значение, ако е необходим S-Video кабел с дължина над 4-5 метра.
Какъв кабел Scart трябва да купя за включване на DVD-плеър по RGB ?
За включване към телевизор 21"-25" е напълно достатъчен кой да е евтин кабел за $15-20 (Hama, Monitor Cable, Bandrige и т.н.). Ако имате приличен телевизор с диагонал 29"-36", най-добре е да си купите кабел от клас не по-нисък от Profigold PGV-78x. Такъв кабел ще ви излезе $35-50. За големите плазмени телевизори си струва да обърнете внимание на сериозните кабели от Supra, QED (на картината с описание на RGB в средата на статията), върховите модели на Monitor cable и така нататък. Такъв кабел ще ви струва $50-100.
Какъв компонентен кабел да взема?
За включване на проектор към DVD плеър най-добре е да се използва качествен компонентен кабел, който ще струва $100-150 (за 2-3 метровия вариант). За включване на DVD плеър към прожекционен или обикновен телевизор независимо от диагонала е напълно достатъчно да се купи компонентен кабел за $30-50(за 2-3 метровия вариант). Макар, че най-оптимално решение все пак е самостоятелната изработка на кабела, или изработката по поръчка в някой голям магазин за професионално оборудване. Такъв кабел с дължина 2-3 метра ще струва $30-60 заедно с куплунгите. Вече описвах изгодата от покупка на професионални кабели, но ще повторя-купувайки кабел от известна марка вие плащате не само за продукта, но и за рекламата в лъскавите списания, красивата упаковка и, разбира се, гръмкото име на производителя. В случая с компонентните кабели проблемът с напразното надплащане на пари е особено актуален, защото често даже съвсем евтин компонентен кабел, направен от три еднакви парчета антенен кабел и 6 куплунга (общата стойност на кабела е не-повече от $10) ще дава не много по-лоша картина от фирмения за $50. Ако, разбира се, става дума за евтини LCD-проектори, плазмени панели от нисък клас, прожекционни или кинескопни телевизори. На качествените плазмени панели или на проекторите от висок клас с голям екран, този „фокус” с кабела няма да мине
Как да си направя сам качествен компонентен кабел? Трябва да си купите в магазина за професионално оборудване качествен професионален видеокабел ($2-4 за метър) и 6 куплунга от нужния тип (RCA или BNC). Само, че практически всички съвременни куплунги RCA или BNC за професионално оборудване не са предназначени за спояване, а се съединяват с кабела чрез притискане със специален инструмент. Много магазини предоставят услугата по сглобяването чрез притискане на куплунги-обикновенно това струва приблизително $1 за всеки куплунг. А тъй като изработката на компонентния кабел включва нарязването на кабела на 3 еднакви парчета и монтиране на куплунгите, то смятайте, че за работа по направата на компонентния кабел ще ви вземат всичко на всичко $6, е, или малко повече, зависи от фирмата. Самите куплунги струват по $3-5 за бройка (това са металически куплунги от висок клас с вълново съпротивление 75?). Направете сметка: даже да ви трябва 3 метров компонентен кабел, то заедно с работата и куплунгите ще ви струва приблизително$50-60. И, повярвайте, такъв кабел по качество на картината спокойно ще „поспори” с готов фирмен компонентен кабел за двеста долара. Не се шегувам. Между другото, в сериозните инсталации на домашни кина на базата на дабри проектори, обикновено се използва точно качествен професионален видеокабел, а не „разчекнат” Hi-End видеокабел в кутия от червено дърво. От най-известните компании, произвеждащи професионални видеокабели може да се спомене например, японската Canare. В никакъв случай не искам да обидя другите уважаеми производители на професионални кабели с това, че в описанието на самостоятелна изработка на кабели давам пример с продукцията на Canare. Просто така се получи, че аз често използвах Canare и при инсталирането на обекти и в къщи и няма в какво да упрекна тези кабели.
И така, за изработката на компонентен съединител може да се използват кабели от класа Canare V5-C или даже V-CFB. Между другото, подобни кабели позволяват без видими загуби в качеството на картината да се използват дължини даже от няколко десетки метра.
4:3 срещу 16:9
DVI-A/D/I
Този кабел е наследник на VGA. Той позволява да се предава цифров сигнал между видеокартата и дисплея. Обърнете внимание на тънкостите на този стандарт - всъщност, могат да се определят три типа DVI. DVI-A предава само аналогов сигнал (с цел съвместимост с VGA), а DVI-D може да предава само цифров сигнал. DVI-I може да работи с двата типа сигнали, но не едновременно. Следователно, той не може да се използва за CRT монитори. Но няма нищо страшно - налице е DVI-A/DVI-I. Повечето видеокарти са снабдени с DVI-I изходи, които са подходящи за включване на ЕЛТ монитор към компютъра с помощта на преходник. Що се касае до ноутбуците, постепенно mini-DVI измества mini-VGA. В същото време, ако вашият монитор има собствена резолюция (повече от 3 млн. пиксела), трябва да се използва двуканалният Dual-Link DVI.
HDMI A/B/C
През 2002 г. големите производители на битова електрика предложиха нов интерфейс
- High-Definition Multimedia Interface (HDMI). HDMI осигурява предаване на цифровия видеосигнал на DVI връзката, едновременно с аудиосигнала. Това означава, че за предаване на звук и видео ще ви трябва само един кабел, както е при SCART. От появата на HDMI, този интерфейс има три версии - 1.1, 1.2 и 1.3. Стандартът се използва за видео с висока резолюция (High Definition). Версията на конектора Type A е най-популярна - тя поддържа резолюция HDTV 1080p и е съвместима с едноканалния DVI (чрез преходник). HDMI Type B позволява да се преодолее ограничението в резолюцията - конекторът поддържа много висока разделителна способност и съответства на двуканалния DVI. HDMI C представлява мини-версия на HDMI. Тя се използва за включване на цифрови фотоапарати и видеокамери. Интерфейсът HDMI поддържа технологията за защита срещу копиране HDCP. Поддръжката на последната е задължително изискване на киноиндустрията, за да се защити HD съдържанието срещу пирати.
VGA
Аналоговият интерфейс VGA е създаден в края на 1980-те години и до сега остава стандартен конектор за включване на монитора към компютъра. Днес обаче той започва да се измества от цифровия интерфейс DVI. VGA съдържа 15 контакта, разположени на три реда, всеки от които отговаря за три отделни канала - червен, зелен и син.
Съществуват много версии на VGA в зависимост от резолюцията - QVGA съответства на разделителна способност 320 x 240, XGA - на 1024 x 768, а QXGA - на 2048 x 1536. За широките екрани този стандарт се обозначава просто като WVGA ("W" означава "wide"). Mini-VGA се използва за някои лаптопи. Макар почти всички видеокарти на пазара да са снабдени с DVI, ще срещнете много дисплеи, които се включват към VGA чрез преходник VGA/DVI.
